Националната и Международна литературни награди за поезия “Пеньо Пенев” бяха връчени в Димитровград на новите им лауреати- проф. Пламен Дойнов и Хайри Хамдан.
Приза “Пеньо Пенев” за принос в националната поезия връчи на проф. Пламен Дойнов кметът на Димитровград Иво Димов. 27-ят лауреат проф. Дойнов благодари за отличието.
“За мен Пеньо Пенев е пример за това как един поет, когато започнат прекалено настоятелно да му диктуват какво да пише и как да пише, да ограничават свободата му, да го цензурират, да го привикват и да му диктуват как да се държи и какви рими едва ли не да слага, той да осъществи един голям отказ. И да пише, че “на живота в долапа са ширнали плъхове, заменили с високите звания разума”, да сравни квартирата си с гроб и да трепери над гърчещото се болно негово дете. И това да не го спестява в стиховете си. Да вмъква по време на четене иначе цензуриран стих, че “човешките права са от скот присвоени”. Това през последните години на неговия живот е толкова значим отказ- от работа, от това да се харесваш на властта, в крайна сметка завършил с отказ на живота. Малцина от нас са готови да се откажат от почестите, да не говоря от живота си, в името на чистотата на поезията. Ето, за тази чистота на поезията аз благодаря на примера на Пеньо Пенев и дано бъдем достойни за този завет!”, каза проф. Дойнов.
Избора на тазгодишния лауреат мотивира българският белетрист и драматург, член на комисията, Захари Карабашлиев.
Председателят на Общинския съвет в Димитровград Гергана Кръстева връчи Международната награда “Пеньо Пенев” на 5-я лауреат- палестинският преводач и поет, който от 80-те години живее в България, Хайри Хамдан. Той също благодари за доверието на избралите го и комисията, като в негов превод на арабски прозвуча и стих на Пеньо Пенев. За преводите и творчеството на Хамдан говори известната българска писателка и преводач Здравка Евтимова.
Пламен Дойнов е роден в Разград. Завършва история и културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор на книгите с поезия „Вик на мълнии” (1991), „Post festum” (1992), „Любовникът и Маестрото” (1993), „Висящите градини на България” (1997), „Мистификации” (1999; 2000), „Истински истории” (2000), „Кафепоеми” (2003; 2005), „Балът на тираните” (2016). „Кафепоеми” е преведена във Франция (2006) и Унгария (2007). Автор на литературнокритическата книга „Литература в междувековието. Поглед към българската литература 2000-2003” (2004) и на двутомното изследване „Българската поезия в края на ХХ век” (2007). Един от авторите-съставители на сборниците „Българска христоматия” (1995) и „Българска антология” (1998). През 90-те години на ХХ век се занимава с литературен театър, а в следващото десетилетие и с драматичен театър. Основател на авторския литературен театър (АЛТ), който до края на ХХ век играе следните по-важни спектакли: „Тела и текстове” (1992), „Смъртта на кръга „Мисъл” (1994), „Живи и мъртви в българската поезия” (1996), „Резерватът Висящите градини на България” (1997), „Как ехото заглъхва” (1998). Автор на пиесите „Една добра жена в една лоша зима”, „Жана и Александър или Дон Жуан в старческия дом”, „Къщата на Иван”, „Гласовете на другите”. За тях е отличен с наградите „Иван Радоев” (2001) и „Аскеер” (2006).
Съставител на над 15 сборника и антологии с научна и художествена литература, между които „Академични дискусии” (2004), „1956” (2007), „Възрожденска поезия” (2007), „1907” (2008), „Имена на любовта. От Ана до Яна” (2008, съвместно с Й. Ефтимов) и др. Редактор във в. „Литературен вестник” (от 1993 г.). Доктор по теория и история на литературата.
Ректор на Нов български университет ( от 01.07.2020 г.) Преподава история и теория на литературата, академично и творческо писане в НБУ. Проф. Дойнов е сред основателите на департамент „Нова българистика“ и два мандата негов ръководител (2012–2020). Автор на идейния проект и директор на научната програма „Литературата на Народна република България (1946–1990)“.
Носител на национални награди за поезия, сред които „Яворов” (1995), „Иван Николов” (2004). Носител е на Националната награда „Христо Г.Данов” на Министерство на културата и община Пловдив (2012) в категория „Хуманитаристика”. През 2013г. е отличен с унгарския Златен кръст за заслуги в областта на културата – едно от най-високите унгарски отличия, давани от Унгария на чужденци. Единадесети носител на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков” (2015). Носител на Националната литературна награда „Иван Динков” като критик (2016). Последната книга на Пламен Дойнов с политическа поезия „Влюбване в диктатора“ получи Националната награда за поезия „Христо Фотев“ за 2022г.
Хайри Хамдан е роден в с.Дер-Шараф, Палестина. През 1967г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва средно образование. Но поради сложната ситуация там, през 1981г. емигрира със семейството си в България, където завършва висшето си образование. Започва да работи в редколегията на в. „Технически авангард” на Техническия университет. Публикува свои творби на български език във в. „Пулс”, „Литературен фронт”, алманаха „Море” и др. Работи и като преводач и кореспондент на различни арабски информационни агенции. Издава на български език няколко поетични книги: „Очите на бурята” (1993), „Мариамин” (2000), „Хронична любов” (2005) и романите – „Живи в царството на рака” (2005), „Европеец по никое време” (2006), пиесите „Чува ли ме някой” (2008), „Остави ме да живея, остави ме да умра” и др. Превежда и представя в София книгата „Керванът на жаждата” на Санаа Шаалан (2014). Издава Антология на съвременната българска поезия и Антология на съвременнатабългарска проза на арабски език. Превежда и много издания от арабски на български език. Хайри Хамдан превежда стихове на Пеньо Пенев на арабски език.
Носител е на международни литературни награди в Египет, Саудитска Арабия и Палестина. Лауреат на: награда на Съюза на преводачите в България за цялостен принос (2021), награда на клуб „Перото” за превод на прозаичната антология „В началото бе епилогът”(2019) и за стихосбирката „Водните лилии на паметта”(2020).
С церемонията по връчване на отличията приключиха тазгодишните димитровградски поетични дни “Пеньо Пенев”, които започнаха на 27 април с поклонение пред паметника му-костница в едноименния парк.
