Истинският въпрос не е кой е втори днес. А кой може да стане първи след това.
Има нещо почти комично в начина, по който се говори за президентските избори. Показват ни една колона с проценти и очакват от нас да приемем, че състезанието е приключило. Първият бил първи. Вторият бил втори. Останалите да си ходят вкъщи.
Само че президентските избори не работят така. И точно затова трите картинки, които обикалят мрежата, са по-смислени, отколкото изглеждат на пръв поглед.
Те казват нещо много просто: първи тур и втори тур са два различни избора.
На първия тур печелиш място на балотажа. На втория трябва да спечелиш хора, които една седмица по-рано не са гласували за теб.
Това е цялата игра.
Ако Андрей Гюров е втори, той не започва втория тур от нулата. Започва от своя политически лагер. След това трябва да излезе извън него. Трябват му гласове от хора, които на първия тур са предпочели „Възраждане“, МЕЧ, „Величие“, независими кандидати и избиратели, които изобщо не се разпознават в ПП-ДБ.
Точно там започва трудната част.
Защото вторият тур не пита: „Кой е вашият кандидат?“ Пита: „Кой от тези двамата можете да приемете за президент?“ И това е съвсем друг въпрос. При Костадин Костадинов проблемът е огледален. Той има твърдо и мобилизирано ядро. Но за победа трябва да влезе в центъра, да вземе умерени избиратели и хора, които са политически много далеч от „Възраждане“.
И тук стигаме до Иван Христанов.
Неговият път е различен. Той няма зад гърба си голяма партийна машина, която да му гарантира стартов резултат. Затова битката му на първия тур е по-тежка. Но точно независимият му профил отваря друга възможност: ако стигне до балотажа, той има по-широк терен, от който да търси подкрепа.
И да: Христанов има реален шанс да стигне дотам.
Последното национално представително проучване на „Галъп Интернешънъл Болкан“, проведено между 26 септември и 6 октомври, го поставя на четвърто място с 4,1% сред решилите да гласуват. Пред него са Йотова, Гюров и Костадинов. Това означава едно: Христанов вече е в групата кандидати, които се борят за горната част на класирането, а не в периферията на състезанието.
Още по-важно е друго. Част от избирателите продължават да решават в движение дали и за кого ще гласуват. В такава кампания разликите не са бетон. Те са моментна снимка.
Това е причината картинките да поставят правилния въпрос, макар да го правят нарочно елементарно: кой може да вземе не само своите, а и чуждите гласове?
При Гюров задачата е ясна. Той трябва да обясни защо избирател, който не приема политическата линия на ПП-ДБ, трябва да го избере на втори тур. Не да не гласува срещу него. Да гласува за него.
Това е огромна разлика.
Гюров може да стигне до балотажа с партийно ядро. Но президент не се става с партийно ядро. Президент се става с мнозинство.
Точно затова въпросът към хората, които днес виждат Гюров като „сигурния“ избор, е прост: сигурен за какво?
За второто място на първия тур? Или за победа на втория?
Това не е заяждане. Това е изборната математика.
А сега същото, но без картинките.
В политически смисъл първият тур измерва мобилизацията на собствената ти база. Вторият измерва приемливостта ти извън нея. Кандидат с 25% твърда подкрепа може да се окаже по-слаб на балотаж от кандидат с по-нисък първоначален резултат, ако вторият има по-нисък отрицателен вот и по-лесно пресича границите между лагерите.
Точно това е тезата зад Христанов.
Той не води кампания като кандидат на един партиен блок. Не му се налага да обяснява защо вчера е воювал с една група избиратели, а днес иска гласа им. Може да говори с хора от центъра, с протестен вот, с десни, с леви, с хора, които са се отказали от партийните етикети.
Това не е слабост на президентски избори. Това е потенциал за втори тур.
И тук е същинският парадокс.
Гюров изглежда по-силен, ако гледаме само първия тур. Христанов става много по-интересен, ако гледаме и втория.
Защото на балотажа няма значение кой е имал най-удобния старт. Има значение кой може да събере повече хора около себе си, когато останат само двама. Точно затова тези избори не трябва да се четат като парламентарни. Президентът не събира коалиция от партии. Той трябва да събере доверие отвъд тях.
Гласоподавателят на Гюров днес трябва да си зададе един въпрос, преди да пусне бюлетината: Ако целта ми е само моят кандидат да бъде втори, изборът е лесен. Ако целта ми е кандидатът ми да може и да победи на втория тур, тогава трябва да погледна една стъпка напред.
Кой има откъде да расте? Кой може да вземе глас от човек, който не е „негов“? Кой може да разговаря с различни лагери, без половината страна предварително да го е отписала?
Точно там е шансът на Иван Христанов.
Той не е кандидатът с най-голямото партийно ядро. Той е кандидатът, чиято логика започва там, където свършва логиката на партийните ядра. Затова битката за второто място не е приключила. И затова вотът за Христанов не е символичен вот. Той е вот за кандидат, който има път до балотажа и има аргумент за деня след първия тур.
Затова, най-важният въпрос на 25 октомври не е кой изглежда втори днес: А КОЙ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПЪРВИ, КОГАТО ОСТАНАТ ДВАМА???
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
