Има ли смисъл от гласуването на избори? Този въпрос си задават много от нас и все повече хора намират гласуването за безсмислено, и как да е другояче, като след седмица отиваме на пети парламентарни избори в рамките на последните 2 години. Тенденцията е към все по-ниска избирателна активност на всеки следващи избори за парламент.
На изборите през 2017г., активността беше сравнително висока, като до урните отидоха 54.07% от имащите право на глас. През април 2021г. избирателната активност отбеляза спад с почти 4% – 50.61% гласували. На изборите през юли 2021г. вече процентът слезе до 42.19%. Ноември 2021г. – 40.23%, а на последните предсрочни избори през октомври 2022 г., беше едва 39.41%.
Какво показват тези проценти? Показват ни ясно, че хората стават все по-апатични към изборния процес и към това кой ще ръководи държавата, защото независимо от това дали гласуват или не, консенсус при политиците няма и не може да бъде съставено стабилно и работещо правителство, което да служи на хората. Народът се е наслушал на празни думи и обещания, отвратил се е от кражби и далавери, и не намира смисъл да гласува, защото не вижда адекватна политическа формация, алтернатива на всичко досегашно, за която да даде своето доверие. Недоверието в политиците е огромно и на тях се гледа като на хора, които единствено се интересуват от собственото си добруване, а не от това на гражданите, които са им дали властта.
Една от прочутите мисли на писателя Марк Твен гласи, че ако изборите променяха нещо, то те щяха да бъдат забранени. Но все пак, наистина ли няма никакъв смисъл от гласуването? Защо имаме това право, ако не го упражняваме? Решихме да се допитаме до трима млади души от Хасково по въпросите: Защо и за какво трябва да се гласува? Имат ли младите доверие в политиците? Кое кара все повече млади хора да не гласуват?
Радина Бодурова, завършила ПМГ “Акад. Боян Петканчин” Хасково. Студент в трети курс във Висшето военновъздушно училище “Георги Бенковски”. Избрана за студент на годината за 2022г. от Националното представителство на студентските съвети (НПСС) сред конкуренцията на 157 други студенти. Радина бе наградена лично от президента Румен Радев. Ето какво е нейното мнение по гореизложените въпроси:
“Трябва да гласуваме, защото България принадлежи на народа и ние сме тези, които определяме нейното бъдеще. Не мога да дам мнение по въпроса дали младите имат доверие в политиците. В днешно време всеки го е страх да изрази мнение, за да не бъде “посочен с пръст”. Младите хора не са напълно запознати с политическата дейност у нас. Вероятно това е една от причините, поради която не гласуват.”
Здравко Марков, млад предприемач, развиващ бизнес в сферата на туризма и ресторантьорството. Собственик на инвестиционна компания и президент на Баскетболен клуб “Хасково”. Възпитаник на Езикова гимназия “Проф. д-р Асен Златаров” Хасково и на престижния университет “Royal Holloway” във Великобритания:
“Вярвам, че всеки човек трябва да упражни правото си на глас, защото това е най-сигурният начин гласът и визията ни, за това в каква България искаме да живеем утре, да бъдат чути. Смятам, че е наша отговорност сами да изберем кой да ни управлява и по този начин да попречим на някой друг да решава вместо нас. Аз избирам да гласувам, защото знам, че апатията би убила обществото ни и бавно, но сигурно ни разединява и отдалечава от това да бъдем свободни. Отделяйки 15 минути от времето си в изборния ден, всеки човек дава своя принос за развитието на обществото.”
“Смятам, че при повечето млади хора, се наблюдава недоверие в политическата класа. Една от причините според мен е липсата на взаимовръзка между политиците и нуждите, които имат значение за младите хора. Проблемите в образователната система и в спорта са част от трудностите, с които един млад човек се сблъсква в първите години на своето осъзнато развитие. Непосредствено след това идва и етапа на кариерно развитие, който е и основен фактор за отлива на много млади хора от по-малките към по-урбанизирани региони в страната.”
“През 2020г. много млади хора, един от които бях и аз, излязоха по площадите с надеждата за положителна промяна и едно по-перспективно бъдеще за обществото и страна ни. За съжаление, засега си оставаме само с надеждите. Това са петите парламентарни избори за последните 2 години. В нормална политическа среда, 5 пъти парламентарни избори се провеждат в рамките не на 2, а на 20 години. Неспособността на политиците да сформират стабилно мнозинство, което да се справи с наболелите проблеми свързани с икономическата, социалната и геополитическата среда, карат младите хората да се разочароват както от политическата система в сегашното ѝ състояние, така и от цялостния изборен процес.”
Антон Атанасов, завършил ПМГ “Акад. Боян Петканчин” Хасково. Студент последен курс на обучение в Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Председател на Гражданско сдружение „Родопско утро“. Поет, автор на две книги. Активно участва в културния и обществен живот на Хасково:
“Смятам, че ако не упражня правото си на глас тогава, когато съм призован да го сторя, впоследствие нямам правото да критикувам. От няколко години у нас съществува задължително гласуване, неспазването на което не е подплатено с кой знае какви последствия, но не мисля, че то е решение – ние сами трябва да осъзнаем, че изборите са част от демократичния процес и са един от малкото пъти, в които реално ни питат накъде искаме да поеме България. Това трябва да е и водещото в мотивацията ни за избор на формация, която да подкрепим. Трябва да сме наясно с посоката, в която ще ни поведе, и с хората, които ще го направят, тъй като се оказва, че те са най-важни. Идеите може и да се припокриват, но ако поставените на избираеми места нямат качествата да ги реализират, е редно да помислим дали постъпваме правилно или казано с други думи – да гласуваме за каузи и за личности.”
“Според мен младите хора нямат доверие в политиците. От една страна, те са много далеч от тях – мнозина от кандидатите за депутати не присъстват в социалните мрежи, което означава, че младите няма нито да ги видят, нито да чуят, от друга – родителите им, които са ги отгледали и са ги изградили като личности, също не вярват на политиците и от ранна детска възраст те свикват да чуват подобни изказвания, а от трета – обстановката в страната през последните години е такава, че се подкопава доверието в партиите, тоест в парламентарната република, което провокира в младежкото съзнание илюзорното усещане, че един човек със силна ръка, който по някакъв начин е извън системата, може да реши проблемите и да подобри живота им.”
“Не само млади, но и все повече възрастни хора избират да не гласуват. От доста време сме нямали висока избирателна активност, което се дължи на честите избори, на недоверието в политиците и в изградената от тях система, на усещането за предопределеност.”
Все повече хора избират да не гласуват, именно защото нямат доверие в политиците и защото не вярват, че техният глас има силата да промени каквото и да е. Какъв е смисълът тогава от това да гласуваме? Смисълът е в отговорността. Отговорността, която носим като граждани и членове на обществото, от което всички ние сме част.
Освен наше право, това е и морално задължение към самите нас. Когато не отидем да гласуваме, не означава, че в действителност не сме гласували, защото нашият глас се разпределя пропорционално при всички политически формации, а когато отидем до урната и гласуваме, знаем реално къде е отишло нашето доверие. В крайна сметка имаме и опцията “не подкрепям никого”, която вероятно не е най-добрата, но е по-добра от това да не гласуваме изобщо. Отказът от гласуване работи изцяло в полза на статуквото, на купения и корпоративен вот.
Променя ли нещо гласуването? Може би да. Променя ли нещо НЕ гласуването – със сигурност НЕ! Затова, напук на недоверието и всичко останало, следващата неделя, ви призоваваме – упражнете правото си на глас, смисъл има!
