Проф. Владимир Гончев е роден на 10 юни 1963 г. в град Хасково. Завършва висше образование във ВМИ – Пловдив с магистърска степен по медицина. Специализира вътрешни болести и социална медицина и здравен мениджмънт в Медицински университет – София. През 2005 г. завършва магистърска степен по публична администрация в УНСС. През 2009 г. защитава докторска степен в областта на общественото здраве и социалната медицина, а през 2011 г. завършва специалност „Икономика на здравеопазването“ в Медицинския университет в София. Има международни специализации в Австрия и САЩ.
Проф.Владимир Гончев е изпълнителен директор на УМБАЛ – Бургас от юли 2025 г. Преподавател и ръководител е на катедра в Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас. На парламентарните избори през 2026 г. е избран за народен представител от „Прогресивна България“ от 2-ри МИР – Бургас.
Проф. Гончев, в какво състояние е българското здравеопазване и кои са най-спешните проблеми за решаване?
– Българското здравеопазване разполага със значителен финансов и кадрови потенциал, но този ресурс не дава достатъчно добри резултати за пациентите. Тук въпросът е не само колко средства се отделят, а как се разпределят, как се управляват, къде са „течовете“ и дали успяват да достигнат до хората, които имат най-голяма нужда от медицинска помощ.
Сред най-сериозните проблеми са нарастващите разходи за лечение, доплащането от пациентите, недостигът на медицински специалисти, неравномерният достъп до качествена медицинска помощ и натрупаните задължения на лечебните заведения.
Необходимо е да спрем неефективното разходване на публичните средства, да подобрим условията за работа на лекарите и медицинските сестри и да гарантираме достъп до лечение и извън големите университетски центрове и областните градове.
Истината е, че досегашният модел в здравеопазването не работи. Трябва да променим философията на системата. Не бива да оценяваме успеха на здравеопазването само по размера на бюджета или броя на извършените медицински дейности. Важното е какво качество на лечение получават хората, дали заболяванията се откриват навреме и дали пациентите имат достъп до необходимата помощ, каква е превенцията и профилактиката на социално значимите болести.
Защо пациентите продължават да доплащат за лечение въпреки нарастващите разходи за здравеопазване?
– Защото увеличаването на бюджета на здравната система само по себе си не гарантира, че пациентът ще получи всичко необходимо без допълнително финансово натоварване.
Причините са различни – непълно покритие на някои медицински потребности, доплащане за лекарства и медицински изделия, разминаване между договорените и реалните разходи за лечение и недостатъчна прозрачност за това кои услуги се заплащат от обществените фондове.
Особено тревожно е, когато пациентът не знае предварително за какво плаща, защо се налага доплащане и има ли друга възможност за лечение.
Необходимо е да въведем задължителна предварителна информация за всички доплащания, анализ на разходите за болничното лечение и ефективен механизъм за подаване и разглеждане на жалби. Трябва да има реален контрол срещу нерегламентираните плащания и срещу практиките, при които пациентите заплащат допълнително за услуги и консумативи, които следва да бъдат осигурени по съответния ред.
Нужен ли е нов модел на финансиране и управление на болниците?
– Смятам, че е необходимо да се подобри както моделът на финансиране, така и управлението на лечебните заведения. На първо място, трябва да има много по-добра проследимост на разходите. Необходимо е да знаем къде отива всяко публично евро, как се разходват средствата за лекарства, медицински изделия, апаратура и персонал и доколко тези разходи допринасят за качеството на лечението. Прозрачността е важна предпоставка за ефективно управление и за ограничаване на нецелесъобразните разходи.
Не бива обаче да забравяме, че финансовата устойчивост и развитието на една болница зависят не само от финансирането по линия на НЗОК и държавата, но и от качеството на нейното управление. Лечебните заведения за болнична и извънболнична помощ трябва да се управляват от подготвени, активни и проактивни мениджъри, които умеят да планират, да търсят решения, да оптимизират разходите и да развиват лечебните заведения в дългосрочен план.
Подкрепата на държавата е изключително важна, особено когато става въпрос за болници, които обслужват по-малки населени места или изпълняват важни обществени функции. Тя обаче не може да бъде единственият фактор за успех. Необходими са инициативност, добра организация, разумно управление на ресурсите и ясна визия за развитието на всяко лечебно заведение.
Как държавата може да задържи младите лекари и медицинските сестри в България и да гарантира достъпно лечение в по-малките градове?
– Не можем да очакваме младите лекари и медицинските сестри да останат в България само от чувство за дълг. Необходимо е да им осигурим достойно заплащане, професионално развитие, добри условия на труд и предвидимо бъдеще.
Трябва да има достойно и предвидимо възнаграждение, съобразено с квалификацията, отговорностите, нощния труд и реалното натоварване.
На второ място, държавата трябва да подпомага специализантите и младите медицински специалисти, включително чрез целеви стипендии и програми за професионално развитие. Стимулите за работа в региони с недостиг на кадри трябва да бъдат реални, а условията — ясни и справедливи.
На трето място, трябва да инвестираме в медицинската инфраструктура, модерната апаратура и дигитализацията. Не може да искаме от лекарите да работят в България, ако нямат необходимите условия да упражняват професията си.
Особено внимание трябва да отделим на медицинските сестри. Необходим е дългосрочен план за увеличаване на броя им, по-добро заплащане, възможности за квалификация и по-разумно разпределение на натоварването.
Като пример мога да дам скорошното откриване на филиал на БДУ „Професор д-р Асен Златаров“ – Бургас /, където съм преподавател от десет години/, в град Добрич за обучение на специалисти по здравни грижи. Създаването на такъв филиал изисква време и усилия на много професионалисти, но е част от програмата за увеличение на тези специалисти.
И като участник в две комисии към 52 Народно събрание – член на комисията по здравеопазване и заместник председател на комисията по образование и наука, ще работя с колегите за осъществяването на тези идеи и активности.
За малките градове държавата и общините могат да осигуряват жилищна подкрепа, транспортни облекчения и допълнителни финансови стимули за специалисти, които работят там, където недостигът е най-голям.
Необходима е и актуализирана Национална здравна карта, която да показва къде липсват лекари, медицински сестри, специалности и достъп до спешна помощ. На тази основа трябва да се изготвят регионални планове с конкретни срокове и финансиране.
Не всяка общинска болница може да поддържа всички възможни специалности, но всеки български гражданин трябва да има достъп до своевременна диагностика, спешна помощ и необходимото специализирано лечение..
Какви промени са нужни в контрола върху болниците и разходването на публичните средства?
– Контролът трябва да бъде постоянен, основан на данни и еднакъв за всички лечебни заведения, независимо от собствеността им. Необходимо е да се съпоставят отчетените медицински дейности с медицинската документация и информацията в електронните системи. При установени несъответствия трябва да се извършват проверки, без предварително да се приема, че има нарушение.
Трябва да има публична финансова отчетност. Държавните и общинските болници трябва периодично да публикуват данни за приходите, задълженията, просрочените плащания, обществените поръчки и разходите за лекарства и медицински изделия.
Необходим е по-ефективен електронен контрол. Трябва да се съпоставят отчетените медицински дейности с електронните здравни досиета и останалите допустими източници на информация, така че съмнителните модели да се установяват своевременно.
Въвеждаме еднакви правила за доставка на лекарства в частните и в държавните и общинските болници. Това цели да премахне разликите в ценообразуването, на които ставаме свидетели през последните години. В Законопроекта за изменение на Закона за обществените поръчки се въвежда задължението всички лечебни заведения, които имат сключен договор с Националната здравноосигурителна каса, независимо от формата им на собственост, да поръчват лекарства по ЗОП. Според действащото законодателство частните лечебни заведения не са задължени да провеждат процедури по ЗОП, което създава неравнопоставеност и води до закупуването на идентични лекарствени продукти на различни цени.
Промените, които готвим в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина пък, са свързани с лекарствените продукти, които се прилагат, когато няма друга алтернатива за лечение. Предвижда се доставките на тези медикаменти да се извършват чрез поръчки, провеждани от централния орган за покупки в сектор „Здравеопазване“.
Въвеждането на централизирано договаряне от министъра на здравеопазването ще гарантира равнопоставеното участие на всички заинтересовани страни и договаряне на единна цена на национално равнище за лекарствените продукти, заплащани от публично-правни организации. В момента разходите за тези лекарствени продукти постоянно нарастват, липсват ясни механизми за тяхната доставка, което води до различни цени, които публичният фонд заплаща за едни и същи лекарствени продукти.
Кои конкретни законодателни промени в здравеопазването ще подкрепите като депутат от „Прогресивна България“?
– Като народен представител бих подкрепил законодателни промени, които поставят пациента в центъра на системата и гарантират, че публичните средства се използват по предназначение.
Целта и на парламентарната група на “Прогресивна България”, и на правителството, е трансформация към ефективно, качествено, достъпно и социално справедливо здравеопазване чрез приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване и Закон за допълнение на Наказателния кодекс.
Приоритети на управлението са въвеждане на прозрачен преговорен процес на провеждане на централизирани доставки на скъпоструващи лекарствени продукти, медицински изделия и апаратура за всички лечебни заведения за болнична помощ – държавни, общински и частни, по реда на Закона за обществените поръчки и контрол на злоупотребите.
Разширяване обхвата на Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък на лекарствени продукти и защита правото на гражданите за достъп до лекарствени продукти.
Запазване на солидарния модел при здравно осигуряване, намаляване на доплащанията от пациента при въведен контрол, отчетност, прозрачност и прогнозируемост на разходите в здравеопазването.
Дигитален контрол върху бюджета на НЗОК с осигурен публичен достъп във верифицирани и агрегиране отчетни данни. Особено важно е обвързване на качеството и резултата от медицинските услуги със заплащането им, както и да има ясна наказателна отговорност срещу злоупотреби и източване на здравни средства.
Необходими са и промени при функционалността при издаване на ТЕЛК решенията.
Трябва ли да има щателна проверка в МБАЛ – Хасково, както обяви здравният министър Катя Ивкова? Какво трябва да обхване тя и кой трябва да понесе отговорност при установени нарушения?
– Всяко едно лечебно заведение, при което има съмнения за неправилно разходвани средства, трябва да бъде подложено на проверка. Ако се установят нарушения, то първо трябва да се видят какви точно са те и след това да се предприемат действия по установяването на отговорни лица и съответно понасянето на отговорност от тях.
МБАЛ – Хасково е важна за хората в областта. Целта трябва да бъде болницата да работи прозрачно, финансово устойчиво и в интерес на пациентите.
