Статията е разработена в рамките на проект: “Повишаване на продуктивността и устойчивостта на говедовъдството в планинските, полупланинските и равнинните райони чрез прилагането на иновативни решения и практики”. Проектът се финансира от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г. с административен договор № РД 50-66/10.07.2025 г.
Резюме
Преминаването от индивидуално клетъчно към групово отглеждане на телета се превръща в ключов компонент на съвременното животновъдство, съчетавайки икономически ползи, подобрено благосъстояние и възможности за автоматизация и мониторинг. Настоящата статия представя обзор на научните доказателства и практическите аспекти, сравнява предимствата и рисковете на двете системи, описва съвременни технологии и предлага конкретни препоръки за успешен преход. В заключение се дискутират бъдещи изследователски направления и управленски подходи, които да минимизират потенциалните негативни ефекти върху здравето и продуктивността на телетата.
Ключови думи: телета, групово отглеждане, клетъчно отглеждане, благосъстояние, биосигурност, мониторинг, автоматизация.
Въведение
Исторически погледнато, индивидуалното клетъчно отглеждане на телета се е наложило като стандартен метод в много ферми, мотивирано от желанието за стриктен контрол на храненето, профилактиката на инфекциозни заболявания и лесното наблюдение на отделното животно. Този подход осигурява възможност за прецизен контрол върху приема на мляко и фуражи, както и ранно идентифициране на заболявания при всяко животно поотделно. Индивидуалното настаняване се появява като стратегия за управление, тъй като телетата са силно податливи на болести, коeто може да увеличи заболеваемостта и смъртността. Тази система позволява на производителите да се съсредоточат върху болните телета, като същевременно минимизират риска от разпространение на инфекции сред останалата част от стадото. През втората половина на XX век индивидуалните клетки стават доминиращи поради препоръките на ветеринарните специалисти за ограничаване на ентеритните и респираторни заболявания. Въпреки тези предимства, редица изследвания поставят под съмнение ефективността на продължителната изолация. Установено е, че социалната депривация може да предизвика поведенчески проблеми, като засилена агресивност, апатия или развитието на стереотипни поведения. Отделянето от връстници нарушава естествените социални механизми и затруднява адаптацията в по-късни етапи на развитие. Изследванията показват, че телета, отглеждани в групи, демонстрират по-добра когнитивна гъвкавост, по-висока устойчивост на стрес и по-бързо адаптиране към промените в околната среда. В последните десетилетия се наблюдава нарастваща тенденция към внедряване на групови системи за отглеждане, мотивирана от стремежа към по-високи стандарти на хуманно отношение към животните и интегриране на концепциите за устойчиво развитие. Според Европейския орган за безопасност на храните, социалният контакт и възможността за естествено поведение са ключови индикатори за благосъстоянието на преживните животни. Ето защо в редица страни се предприемат стъпки за ограничаване на изолацията и насърчаване на груповите практики. Паралелно с това, развитието на технологиите за автоматизация, като автоматични хранилки, системи за идентификация и IoT-базирани сензори, създава възможност за комбиниране на предимствата на контрола при индивидуалното хранене с ползите от социализацията в групова среда. Това води до нова парадигма в отглеждането на телета – „интелигентни“ групови системи, които съчетават ефективност и висока продуктивност. Съвременното животновъдство е изправено пред необходимостта от осигуряване на устойчиво и етично производство, което съчетава висока продуктивност и благополучие на животните.
Отглеждането на телета е един от най-критичните етапи в млечното и месното говедовъдство, тъй като условията през първите месеци от живота им оказват трайно влияние върху растежа, здравния статус и бъдещата продуктивност. Исторически, индивидуалното клетъчно отглеждане е било предпочитано поради по-лесния контрол върху храненето, хигиената и здравето на животните. Въпреки това, натрупаните данни през последните десетилетия показват, че социалната изолация може да доведе до поведенчески аномалии, по-високи нива на стрес и по-слабо развитие на имунната система. В отговор на тези предизвикателства се въвеждат групови системи за отглеждане, които позволяват на телетата да проявяват естествено поведение, да се социализират и да се адаптират по-добре към бъдещите производствени условия. Европейските регулации и препоръките на EFSA подкрепят този преход като част от усилията за подобряване на хуманното отношение към животните и устойчивото производство.
Целта на статията е да анализира тенденциите и ефектите от преминаването от индивидуално клетъчно към групово отглеждане на телета. Представени са икономическите, етичните и физиологичните ползи, както и потенциалните рискове, свързани с биосигурността и управлението. Обсъждат се модерните системи за групово отглеждане, включващи автоматизирани хранилки, сензори и системи за мониторинг на здравния статус. Предложени са добри практики за успешен преход към групово отглеждане.
МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ
В настоящия преглед е използвана информация от публикации, получени в интернет – Google Scholar, но най-вече Research Gate, PubMed, Scopus и Web of Science – както и от списания по целия свят и издания в България.
РЕЗУЛТАТИ И ДИСКУСИЯ
Отглеждането на телета в индивидуални клетки е широко разпространено във връзка с наблюдението на млади животни, защото осигурява изолация при поява на заболяване, контрол върху приема на на мляко и лесна идентификация на проблеми. Регулации и насоки от различни ветеринарни и етични организации обаче започват да насърчават практики, които подобряват социалното взаимодействие на телетата и общото им благосъстояние. В национален и европейски контекст има документи, които препоръчват намаляване на стреса и осигуряване на условия за изразяване на нормално поведение при млади преживни животни.
Индивидуалното клетъчно отглеждане е традиционна практика, която осигурява лесен контрол върху храненето, наблюдение на здравословното състояние и ограничаване на контактите между животните, което намалява риска от предаване на инфекциозни заболявания. Телетата се настаняват в индивидуални боксове или клетки с ограничено пространство, обикновено на открито или в специално помещение с добра вентилация. Основните предимства на този подход са: Контролирано хранене – възможност за индивидуална дозировка на мляко и концентрати; Хигиена – по-малка вероятност за контакт с фекални маси и патогени; Проследимост – лесно откриване на болни животни и прилагане на лечение. Въпреки тези предимства, редица изследвания показват, че индивидуалната изолация ограничава социалните взаимодействия, води до по-високи нива на стрес и потиска развитието на когнитивните способности. Телетата, отглеждани по този начин, често проявяват стереотипни поведения, като смучене на предмети или езика, което е показател за неудовлетворени поведенчески нужди. Допълнително, ограничената двигателна активност може да забави мускулното развитие и растежа.
Груповото отглеждане представлява съвременен подход, при който телетата се настаняват в малки или големи групи, обикновено от 5 до 10 животни, според възрастта и здравния статус. Тези системи позволяват социализация и естествени поведенчески взаимодействия, като едновременно осигуряват условия за ефективно управление чрез автоматизирани технологии. Модерните групови системи включват: Автоматични хранилки, които разпознават всяко теле чрез RFID етикет и дозират точно количество мляко и концентрат; Сензори за активност и здравен мониторинг, които проследяват поведението, апетита и температурата на телетата; IoT системи за събиране и анализ на данни в реално време, улесняващи ранната диагностика на заболявания. Изследванията показват, че телетата в групово отглеждане демонстрират по-добро социално поведение, по-бърз растеж и по-ниски нива на стрес. При правилно управление, тези системи не водят до повишаване на заболеваемостта, а дори подобряват имунния отговор чрез ранна социализация.
Изследванята показват, че груповото отглеждане има значителни предимства по отношение на развитието и поведението на телетата, стига да се осигури подходяща инфраструктура и биосигурност. Въпреки множеството предимства, груповото отглеждане изисква внимателно управление. Основните рискове включват: Повишен риск от зарази, особено при неправилен подбор на групите; Конкуренция при хранене, която може да доведе до неравномерно приемане на фуражи; Изискване за по-висока квалификация на персонала за работа с автоматизирани системи; Необходимост от първоначални инвестиции в оборудване и обучение. Съществуват и предизвикателства, свързани с поддържането на оптимален микроклимат, вентилация и пространство за всяко животно. Липсата на тези фактори може да компрометира здравето и продуктивността на телетата.
Предимство на груповото отглеждане е подобрената физиология и растеж.Телетата, отглеждани в групи или поне по двойки, започват по-рано да консумират твърда храна, което подпомага развитието на търбуха. Стандартната практика в млечната индустрия е да се разделят телето и майката веднага след раждането и да се отглеждат телета в отделни клетки по време на периода на хранене с мляко. Социалната изолация по време на ранна възраст е свързана с негативни ефекти, включително необичайно поведение и проблеми в развитието. Телетата, отглеждани изолирано, имат дефицитни социални умения, трудности при справяне с нови ситуации. Прегледаните проучвания показват, че груповото отглеждане подобрява приема на солидни фуражи и наддаването на тегло на телетата преди и след отбиването на телетата от мляко към твърд фураж. Доказателствата относно ефектите от социалното отглеждане върху здравето на телетата са смесени, като някои проучвания показват повишен риск от заболяване, а други проучвания не показват разлика или дори подобрени здравни резултати за групирани телета .
Според Wormsbecher еt al. (2017) интересa към настаняването на млечни телета в групи нараства. Основната цел на това проучване е да се определи дали двойката отглеждани млечни телета в клетки на открито ще доведе до подобно наддаване на тегло и прием на мляко в сравнение с индивидуалното настаняване в клетки. Проучването е предназначено да избегне конкуренцията за ресурси (включително мляко и твърди фуражи, биберон, кофа, външно пространство и клетка), за да се увеличи максимално производителността и растежа на телетата. Регистриран е ежедневен прием на мляко и седмично наддаване на тегло. Двойките и единичните телета имат сходно наддаване на тегло (средно от 1,1 до 1,3 kg/ден в проучванията) и прием на мляко (средно от 11,1 до 13,7 kg/ден в проучванията), което не показва разлика в ефективността между двата начина. Всички телета са с променено поведение за да се приспособят към другите телета, с които съжителстват. Двойките телета са забелязани да си взаимодействат и да прекарват време, а в лятното изследване единичните телета прекарват по-малко време в клетката, отколкото двойките, вероятно за да имат визуален достъп до други телета. Решението на смесена вътрешна и външна жилищна среда, тествана като част от това проучване, е показало, че телетата използват всички пространства, предоставени им през зимата и през летните условия, като същевременно поддържат добри показатели.
Друго установено предимство на груповото отглеждане на телета е по-добро поведение, социални умения и устойчивост на стрес Телета в група се учат по-лесно да се адаптират към нови условия, по-лесно преодоляват стрес (от отбиване, преместване и др.). По-голямото пространство в груповото настаняване позволява на телетата да лежат с изпънати крака и глава на земята, пози, които са важни за осигуряване на правилна почивка и сън. В по-студен климат груповото настаняване или настаняването на телета по двойки помага на телетата да се стоплят, тъй като могат да лежат един до друг. Въпреки, че груповите боксове могат да увеличат конкуренцията за фураж и други ресурси, се смята, че конкуренцията и социално предаваното поведение (напр. хранене и степен на конкуренция при хранене) подобряват развитието на търбуха и увеличават приема на стартови фуражи. Телетата, настанени по двойки преди отбиването, консумират повече стартов фураж, наддават повече на тегло. Телетата имат повече възможности за движение, игра, контакт с други, което е от значение за тяхното психично и физическо здраве. Този нарастващ брой доказателства предполага, че отглеждането на малки групи води до цялостно по-добро здраве и благосъстояние в сравнение с индивидуалните боксове, поради което фермерите да преминат към този начин на отглеждане.
Международни органи (EFSA) препоръчват групово, социално отглеждане като стандарт за хуманност. Въпреки, че груповото отглеждане на телета може да бъде много успешно, то изисква различен стил на управление на телетата от отделните системи. С групово хранене и/или автоматични поилки или роботи за мляко може да се намали труда. Предполага се, че интегрирането на автоматични системи за хранене в програмите за отглеждане на телета има потенциала да подобри поведението на телетата, растежа и свързания с него труд. Sinnott еt al., /2021/ сравняват ефектите на автоматичните и ръчните системи за хранене върху здравето, поведението, растежа и труда на телетата. Установяват, че общият труд на ден е по-нисък при използване на автоматичен робот в сравнение с ръчното хранене. Автоматичните системи за хранене имат по-висока работна сила на база теле, в сравнение с ръчното хранене. Ръчно хранените телета получават по-често разстройства. Телетата и при двете групи показват добро здраве и нормални поведенчески модели, както и сходни темпове на растеж. За успешен преход към групово отглеждане е необходимо прилагането на следните практики: Формиране на хомогенни групи по възраст което намалява конкуренцията и стреса; Осигуряване на достатъчно пространство– минимум 1,5–2 м² на теле като се вземе предвид растежът и необходимостта от движение; Оптимални условия на микроклимата – – поддържане на температура между 15–20°C и влажност 60–70%, които имат доказано влияние върху имунния отговор и апетита на телетата; Прилагане на програми за профилактика – ваксиниране, обезпаразитяване и редовно наблюдение на здравния статус, които подпомагат превенцията на заболявания; Обучение на персонала за използване на автоматизирани системи и наблюдение на поведението на телетата. Мониторинг чрез технологии – използването на сензори и IoT платформи осигурява данни в реално време, което подобрява управлението на стадото и вземането на решения. Изследванията подчертават, че успешното прилагане на тези практики не само подобрява благосъстоянието на животните, но и повишава икономическата ефективност на стопанството чрез намаляване на смъртността и повишаване на прираста.
На базата на публикувани изследвания и наблюдения от практиката могат да се изведат следните основни тенденции:При добро управление груповото отглеждане често води до по-високи дневни прирасти в сравнение с изолираните телета. Това се свързва с по-ранно започване на прием на твърда храна и стимулиране на руминалната активация. Рискът от бързо разпространение на инфекциозни агенти е по-висок в лошо управлявани групи обаче при прилагане на правилни биосигурни мерки и мониторинг нивото на заболявания не надвишава това при индивидуалните клетки и в някои случаи е по-ниско поради намален хроничен стрес. Социализацията подпомага развитието на нормални поведенчески модели, намалява ненормалните стереотипии и подобрява адаптацията към групови условия при по-големи възрасти.
За да бъде безопасен и ефективен прехода при преминаване от индивидуално към групово отглеждане, е необходимо да се следват няколко ключови принципа: Сегрегация по възраст и големина – минимизиране на разликата във възрастта и теглото между животните в една група, за да се намали агресията и конкуренцията при хранене.Оптимален размер на групата – препоръчителни са малки постоянни групи (4–8 телета) през първите месеци живот, когато социалните умения все още се формират. Инфраструктура и пространство – достатъчно пространство за легло, хранене и движение; подходяща подова настилка и добра вентилация (EFSA, 2022).Мониторинг и ранна диагностика – интегрирани системи с автоматични хранилки и сензори за наблюдение на поведението и консумацията. Ранната диагностика намалява нуждата от масови интервенции. Профилактика и ваксинационни програми – адаптирани към локалните рискове и състоянието на стадото. Обучение на персонала – важно е служителите да разбират динамиката на групите, признаците на социален стрес и да умеят да работят с технологичните иновации. Преходът може да изисква значителни начални инвестиции в инфраструктура и автоматизация, но дългосрочно груповото отглеждане често води до по-ниски оперативни разходи чрез намалено време за ръчна работа, по-добра фуражна конверсия и по-високи прирасти. Важно е стопанствата да направят предварителен икономически анализ, включващ разходи за изграждане, обучение и поддръжка на системи за мониторинг.
Предизвикателствата и рисковете свързани с групото отглеждане на телета са свързани с биосигурността – при лошо управление групите могат бързо да станат огнища на инфекция. Необходимо е въвеждане на ясни протоколи за дезинфекция, карантина и проследяване. Неправилно формираните групи могат да имат повишена агресия, което води до наранявания и намален прием на фураж при по-слабите индивиди. Зависимостта от автоматизирани системи налага планове за резервни операции , а промяната на практиките изисква инвестиция в образование и убеждаване на собствениците и работниците. Примери от ферми, които са преминали към групови системи, показват, че внедряването на автоматични хранилки с индивидуални идентификатори и системи за ранно предупреждение за заболяване могат да намалят смъртността и да увеличат средния прираст. Успешните ферми прилагат и стъпков подход — първо въвеждат малки постоянни групи и постепенно разширяват практиката, с непрекъснат мониторинг и адаптация.
Заключение
Преминаването от индивидуално клетъчно към групово отглеждане на телета представлява ключов етап в развитието на модерното животновъдство. Груповите системи осигуряват по-добро благополучие, по-висока продуктивност и социализация на животните, което ги прави основа за устойчиво и конкурентоспособно производство. Въпреки предизвикателствата, правилното управление и внедряването на иновации позволяват постигането на оптимални резултати. Успехът на тази трансформация зависи от правилния дизайн на групите, прилагането на системи за мониторинг и ранно предупреждение, адекватни мерки за биосигурност и обучение на персонала. За успешното внедряване на иновации в земеделието е необходимо комплексно действие: финансова подкрепа, обучение, подходящи технологии, социална адаптация и регионална стратегия.
От гл.ас. д-р Радена Ненова, доц. д-р Татяна Иванова – Земеделски Институт-Шумен
Изразените мнения и становища са единствено на авторите и не отразяват непременно позицията на Европейския съюз. Нито Европейската комисия, нито органът, предоставящ финансовата помощ, носят отговорност за съдържанието на този материал. Пълната отговорност за съдържанието се носи от БИО РОНИКО ЕООД и проектните партньори.
