На 14 февруари отбелязваме Месопустна задушница, първата за годината голяма задушница.
Този ден е време за молитва и спомен за починалите и винаги се пада в събота. На следващият ден (неделя) са Месни заговезни, когато се припомня картината на Страшния съд с четене от Евангелието. Великият пост започва от понеделник след Сирни заговезни, тази година на 23 февруари.
Раздавките, които обикновено подаваме на задушница, са жест на благодарност към онези, които се молят за душите на нашите починали роднини и близки. Храната, която споделяме на този ден, е за тези от нас, които продължават да живеят, за да се помолят за мир на душите на нашите близки, а не за самите починали. Поради това е важно да споделяме с хората около нас, без значение дали те са близки, познати, приятели или съседи, а не да оставяме храната на гроба.
Приготвя се варено жито със захар, което се раздава в памет на покойните, с надежда за прошка от Бога. Житото символизира възкресението и връзката ни със земята и предците ни.
Хлябът или солените питки са също важни, като символ на традициите и обичаите ни. В някои области се поставят пити със свещи на трапезата след посещението на гробовете. Виното, което символизира кръвта на Христос, е също част от традицията.
Сладките неща са начин за благодарност и спомен за близките, които се молят за душите на покойните. Това се превръща в характерна подавка именно за първата от трите задушници за годината.
Можете да поднесете и храна, която те са обичали приживе. Няма забранени храни за този ден. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се.
На гробовете на покойниците не се оставя храна. Подавката се раздава между живите, като вкусвайки от нея, те си спомнят за мъртвите.
Паленето на свещи на Месопусна задушница символизира вярата, а пламъка им напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия.
