На 109-о място сме по свобода на словото от 180 страни в световния “Индекс на свобода на пресата”!
Омръзна ми да слушам само крясъци от телевизора, които заглъхват след чаша бира. Вдигат прах, защото се харесват, харчи се, но е без съдържание и форма. Това ли е журналистика?! Това е! Зависи кой колко се е оцапал като писач, снимач и т.н. сигурно и аз имам кал по обувките, но някои колеги не могат вече да преглъщат, Уви. От години свободата на словото е катастрофирала у нас. И как няма да е, след като на самите собственици на медии не им пука от зависимостите на независимата журналистика. Рано или късно всичко се обръща. Хората не са слепи, те знаят и виждат, но дано не е късно. Гадно е да гледаш как на колеги им забраняват да пишат това-онова, а само така. Как ще стане? Ставаме, изправяме се, тръгваме анонимни, залитащи, поглеждаме или се навеждаме… Без посока… Тръгнали на някъде, където няма връщане, но може би спасение дебне от ъгъла. За второто си мисля, но дали хорицата до нас искат и желаят Уви, не знам, но искам да се събудим от утопията, където всеки ден се опитват да ни оглушат с крясъците от малкия екран! Ако не е свободно, словото се превръща в тиня от думи, която ни дърпа надолу, а също изпълва устите, ушите и душите ни. Така медиата се превръща в съвременното чудовище Голем.
Тихомир Петков
