Специален репортаж в „Панорама“ разказва за съдбата на тракийския воевода
Изложба, посветена на 150 години от рождението на тракийския войвода, хасковлията Таню Николов, бе открита днес в РИМ Хасково. Автори на изложбата са историкът д-р Красимира Узунова – дългогодишен изследовател на живота на хасковския комита и Людмил Каравасилев, специалист по комуникации, който от години се интересува от съдбата и ролята на войводата в тракийското движение.
Изложбата проследява 21 годишната революционна дейност на комитата, започнала през 1902 година с четническа дейност в Беломорска Тракия и Македония, преди и след Балканските войни, до Първата световна война, в която е издигнат до главен командир на всички партизански взводове, който подпомагат българската армия при разчистване на Поморавието от сръбски чети.
Специално внимание е отделено на сражението при връх Ножот, през 1907 година, в Македония – най-голямото сражение на български чети с османската войска след Илинденско-преображенското въстание.
Проследява се и дейността на Таню Николов като главнокомандващ българо-турските въоръжени чети, част от Вътрешната тракийска революционна организация в началото на 20-те години, срещу гръцката доминация в Одринска и Беломорска Тракия.
Специален репортаж в телевизионното предаване „Панорама“ ще разкаже в петък, 10 март, за живота и делото на родения в Хасково през 1873 година, войвода посветил 21 години от живота си за обединението на Тракия и Македония в целокупна България.
Противоречива, но харизматична личност, Таню Николов загива в ареста на асеновградската милиция през 1946 година, без да е напълно изяснена причината за смъртта му. Войводата остава непризнат от официалната българска история след 1944 година, а името му никога не попада във възпоменанията и тържествените чествания на героите от Тракия и Македония.
Един от инициаторите на изложбата, Людмил Каравасилев, смята, че двамата хасковски комити – Таню Николов и племенникът му Никола Коев – известен в Македония като Мамин Колю, заслужават да имат, ако не паметник, то поне възпоменателна плоча в родния им град.
