Общинските съветници в края на тази работна седмица дадоха своето съгласие за извършване на ремонт на Центъра за психично здраве в Хасково. Става въпрос за лудницата в кв. “Болярово”, казано по народно му.
В предвиденото споразумение със здравното министерство ще се извърши обновяване и модернизация на сградния фонд и осигуряване на медицинска апаратура, оборудване и обзавеждане. За внос и осигуряване на пациенти не се говори. Но и без да се чете между редовете – в България и в Хасковска област, в частност, “ние сме на всеки километър”.
Междувременно двама луди решили да избягат от Център за психично здраве в Павликени, примерно. Единият казва на другия да провери. И ако бодливата тел е висока, ще минат отдолу, ако е ниска – отгоре. След време той се връща и първият го пита пратеният да проверява се върнал намусен. “Мани, мани, никакъв шанс да избягаме няма, въобще няма тел”, рекъл проверилият ситуацията. Подобно и в лудницата “България”. Никой никого не кара да бяга, а и изобщо не го задържа.
Ремонтът на психиатрията, уважаеми читатели, е хубаво нещо и целта на този текст не е да го осмее. Въпросът е, че на национално ниво, а и на регионално, из страната, хората с психични проблеми се увеличават и това е благодарение на държавата, също. Друг ремонт е най-нужен, демек.
“Лудите, лудите – те да са живи”, инак е казал чорбаджи Марко от “Под игото”. Още в началото на продължението на този класически роман, обаче, Марко го убиват, докато бяга към Беклемето.
“Понятие за нормалност не съществува. Затова сме измислили правилата, които с удоволствие се опитваме да нарушаваме. Просто така е интересно. А и ако си пием хапчетата редовно, никой няма да разбере, че сме толкова непослушни”, написа днес поетът Добромир Банев.
Заключението на този текст е, че държавата и местната власт усърдно се грижат за нашето полудяване, за което им благодарим!
Автор: Развигор Разколников
