Вчерашният празник на буквите ни напомни защо политиците толкова обичат писмеността.
Без нея просто нямаше как да пишат обещания, които после да четем с лупа. Наблюдавайки партийния ни живот, човек бързо осъзнава, че правописът в парламента е въпрос на лична интерпретация, а не на правила.
Гласни: Най-звучната част от коалиционните преговори. Чуват се отдалеч, но рядко казват нещо конкретно.
Съгласни: Депутати, които гласуват “за” всичко, стига партийният лидер да ги погледне строго.
Съкращения: Любимият похват на властта. Защо да казваш “корупция”, когато можеш да го съкратиш на “целеви разходи”?
Препинателни знаци: Точката е мираж, запетаята е за бавене на топката, а удивителната се ползва само при рязане на ленти.
Най-голямата драма обаче остава слятото и разделно писане. Нашите държавници редовно бъркат кога са “заедно” в името на народа и кога са “разделени” в името на субсидията. Накрая сметката за правописните им грешки винаги я плащаме ние – коректорите с данъчните декларации.
Автор: Развигор Разколников
