Войната по пътищата 

“Войната по пътищата”, с този израз мнозина сте се сблъсквали или в интернет, или по телевизията. За тези, които са чудят защо точно “Война по пътищата”, сега ще обясня. С прости думи това е една битка. От години катастрофите по пътищата на страната зачестиха много. Само за изминалата 2017-а година регистрираните тежки катастрофи са 6 890, при които са загинали 682 души, а ранени са 8 681. Тези данни показват намаление на тежките ПТП спрямо 2016-а година с 514 или 6,9%. Така българският шофьор продължава да кара бързо и да не е достатъчно отговорен към превозването на собственото си дете. Основно загиналите са водачите на превозните средства, но близо 200 души са загубили живота си и като пътници. Скоростта, неправилните маневри и отнемането на предимството са основните причини стотици хора у нас да са загубили живота си и то само за една година. Децата, загинали на пътя, са 36.

Ето от какво идва и изразът “Войната по пътищата”. Всяка една катастрофа е кратка битка между два или повече автомобила, разиграла се за секунди, на пътя. И то поради невнимание. Другият начин, по който мога да опиша една катастрофа е, че просто това е една човешка трагедия. За съжаление в нашата работа, която има за цел да информира обществото и да показва новините такива, каквито са, ние често се сблъскваме с човешките трагедии – катастрофите. Винаги, когато се появим на място хората ни гледат “на кръв”, защото на никой няма да му е приятно ти да си близък на загинал или на пострадал. И изведнъж идваме ние и започваме да снимаме, както и да задаваме въпроси. И на нас не ни е приятно, но това са ни задълженията и за съжалениe трябва да се сблъскваме с подобни сцени. И ние сме хора, ние също имаме чувства. Случвало ми се е да присъствам на катастрофа и гледам как близките скърбят. В този момент се чувствах безсилен, каквото и да направя. Единственото нещо, което можех е да поплача заедно с тях.

За съжаление българският народ до такава степен е привикнал да чете и гледа само лоши новини като катастрофите. Според мен това всичко се дължи на нас – медиите. Вече и да искаме това да се промени, може да се случи много трудно. Просто моралът и интелектът на българина е такъв, че обича да гледа “сеир”.

Една човешка трагедия никога няма да бъде забравена. Това е катастрофата край Своге, където един автобус погреба 19 души, сред които е едно дете. Държавата продължава да се чеши по главата и си измисля един куп причини за инцидента. Никъде в чужбина това няма да се случи. Случаят ще бъде разплетен за дни и ще бъде казана ясна причина, а не като тук с месеци се точи всичко. Като за всяко едно нещо.

На 100% съм сигурен, че България може да се справи с черната статистика, но никой не предприема нещо ефективно. Първи сме по жертви на пътя в Европа, а от Европа ни дават задача да намалим жертвите поне наполовина – от над 700 до 350. Срокът е 2020 година. Щом в Европа това може да се случи, значи и тук може да стане факт.

Ако това се случи на близък на някого от управляващите веднага ще се вдигне такъв шум, че целият свят ще разбере. Мерки ще се предприемат по-бързо и от светлината. За съжаление такива хора ни управляват. Не им пука за народа, гледат само тях.

Проблемите са много – лоша инфраструктура, неподготвени шофьори и манталитет. У нас почти всеки смята, че има право на пътя и че точно на него няма да се случи. Да, но в един момент става така че на такива, които се мислят за велики излиза, че не са, защото никога не се прибират у дома… и до тук.

Завършвам с едно обръщение към всички, които са участници в движението. “Карайте внимателно! Някой ви обича и ви чака!”.