Не е вярно, че чрез протести нищо няма да се промени.
Доказателството е зимата на 1996-1997 г. Тогава масовото недоволство така стресна властта, че тя пое посока, която мнозинството искаше. А именно – европейски доходи, работеща икономика, справедлива съдебна система. Това за повечето хора се изразяваше в членство в НАТО и членство в ЕС. Последните две неща бяха постигнати. Имахме три поредни правителства, които изкараха пълни мандати. Имаше ръст на чуждите инвестиции.
Ще ми се да вярвам, че властта се стресна от онези протести. И после ние изгубихме рефлекса да отстояваме правото си да живеем в нормална европейска държава.
Но постигнахме нещо, което не отстоявахме до край. И властта ни го върна.
Тъпкано.
От 2009 г. на власт имаме откровена гавра с държавата от страна на властта. На Борисов се падна честта да вкара България в Шенген. Той се провали в това.
Прощавахме за всяко безобразие на всяка една власт, след Виденовата. А безобразия колкото щеш. Проблясъците на събудено гражданско общество през 2013 година завършиха със същото. Умножено по още. А от 2016 г. умножено и по патрЕотите.
Докато сме аморфна маса от население, което не проумее, че няма по-демократичен начин за натиск върху властта от законните протести, нищо добро не ни очаква, смятам. Подчертавам – законните. Защото върнем ли си върховенството на Закона, върнем ли си самочувствието, че не политиците са на власт, а гражданите, ще си върнем и държавата.
Оптимист съм, че можем!
Автор: Георги Пеев
PS: Напишете вашия коментар за рубрика “Voices” и изпратете на имейл – xnewsbg@gmail.com, очакваме да чуем вашия глас. Това, което ви вълнува вас, ни касае и нас!
