Сунай Якуб: На 25 избрах изкуството и да бъда фотограф на Гугъл

0
Divel

Сунай Якуб: На 25 избрах изкуството и да бъда фотограф на ГугълСунай Якуб е завършил ПМГ-Хасково. Израснал в лекарски род, той завършва за рехабилитатор, но след това се насочва към изкуството.

Преживял е няколко урагана и е заснел хиляди кадри като фотограф на Google. Докосвал е Сахарски жълт скорпион и пустинна лисица. Просто не ми се налага да работя, защото обичам това, което правя. Имам план да посетя и 7-те континента, сподели в интервюто си пред xnews.bg Сунай Якуб, фотографът на Гугъл.

Старско

Какво провокира в теб от завършил медицина да се насочиш към изкуството?
– Историята е следната: Баща ми има 2-ма братя и 1 сестра, родени в едно малко село до Хасково – Селска Поляна. Всички те се насочват към медицински специалности. Тяхното “Гуру” е пра дядо ми. През 60-те години на миналия век той е най-посещаваният и най-известният чакръкчия по нашия район. Знаят го по Маджаровския край като Чакръкчията Назиф. Това е личност без медицинско образование, но по природа е запознат с анатомията на човека по начин, който му позволява да лекува. Спазва законите на медицината и Хипократовата клетва и най-вече първото, най-важно правило – “преди всичко не вреди”. Така той ги насочва към лекар с точна диагноза, на която не може да помогне. Може да си представите какво е да имате 4 деца, които учат медицина през 70-те години. Големият ми чичо е специалист по вътрешни болести, леля е медицинска сестра, а малкият ми чичо и татко се насочват към ветеринарната медицина. Съпругата на големият ми чичо е стоматолог, няколко далечни братовчеди също са стоматолози. Сред толкова много медици и аз исках да стана един от тях. Като малък исках да стана стоматолог. Записах паралелка “биология с английски” в Математическа гимназия – Хасково. По време на обучението ми в гимназията, започнах да обмислям и варианта за рехабилитация. Имах 5.95 на изпита и бях успешно приет в Медицински факултет на Софийски университет. Но бях на 19. Тогава го исках. На 25 вече имах съвсем други очаквания от живота и рехабилитацията остана на заден план.
След това имах други възможности, които мисля, че реализирах успешно – мениджър в отдел “Бизнес Услуги” в голяма IT компания, основател съм и управител на 2 фирми /Виртуална Разходка.БГ, което се занимава със заснемане на 360 градусови виртуални разходки в хотели, ресторанти, дискотеки, училища, музеи и т.н. и H2M – представители сме на Турски холдинг за България и цяла Европа, фирмата осъществява дейности в сферата на санитарно-хигиенните продукти (пелени и мокри кърпи за бебета и възрастни; дамски санитарни превръзки и др.), сертифициран фотограф съм за Гугъл.

Кога направи своята първа снимка?
– Фотографията е част от мен от моето ранно детство. С първия фотоапарат, който беше семеен подарък от татко. Все още е в мен и си го пазя. Трябва да изчакаш за първата снимка от лентата, след като всички 36 снимки са направени. А снимането не беше ежедневие. Важни моменти бяха изгубени между спусъка на фотоапарата, визьора и лентата. Снимки, които така и не видяхме. Така беше едно време. Така за 20 години не се промени само технологията, а и цялата фотография.

Как успя да стигнеш до работа, свързана с Гугъл?
– Виртуалната туристическа услуга е стартирана от Google. Предлага 360 градусови интерактивни панорами в бизнеса. Заснема се виртуалната разходка и се качва в Google Карти. Така потребителят, благодарение на тази виртуална разходка, навигира бизнеса, по начин, който потребител на Google Street View навигира по улиците. Така потребителят е запознат с интериора и местоположението на обекта ви, преди да е посетил този обект. По този начин фирмите плащат на сертифицирания фотограф (аз), за да се заснеме техния обект. А разходката на сертифицирания фотограф е с приоритет пред другите. Получих своя “Google Trusted Photographer” сертификат преди няколко години. Сертификатът се получава, след като отговориш на стандартите на качество и целесъобразност на Google за правене на висококачествени снимки. Така си основах фирма, която предлага виртуални разходки, които стават част от GOOGLE карти и други услуги, които са пряко свързано с тази сфера.

Какво означава за теб тази специфична работа?
– Щастлив съм. Правя нещо, което ме удовлетворява напълно, мотивира ме. Определено знам какво означава това да не работиш. Просто не ми се налага да работя. Защото обичам това, което правя. А да изградиш кариера от нещо, което обичаш си е трудна работа, но не и невъзможна. Аз съм добро доказателство за това. А кариера в тази сфера дава възможност за скоростен социално-икономически успех. Правиш продукт, който се използва от хора по цял свят. Това те кара да се гордееш със себе си. Вярвам много в едно нещо: ТИ МОЖЕШ, стига да го искаш достатъчно.

Разкажи ни за най-интересните места, които си посещавал?
– Световноизвестният AZURE WINDOW в Малта рухна само дни преди да го посетя, но намерих втора такава естествена арка в югоизточна Англия – Durdle Door. Арката се намира близо до Дорсет и е образувана в район, известен като крайбрежието Джурасик, заради големите вкаменелости, наподобяващи динозаври. Мястото предоставя невероятна гледка към океана. Бях в Индия на екскурзия. Посетих Ню Делги, Джайпур, Агра. Тадж Махал….Индия е страна, която няма нищо общо със страните, които съм посетил. Това е страна с милиард и 300 милиона население. При нормални обстоятелства, ако трябва да живеят като нас в България, те трябва да са 180 милиона. Трябва да се изживее. Както се казва – по-добре веднъж да видиш, отколкото 100 пъти да чуеш. А още по-добре да пипнеш. Индия е исторически и културно богата държава. Имат история от 4500 години. Много бедни и много богати. Няма средна класа. Висок процент на неграмотност. Живеят в пълна мизерия. Някои от тях получават по 1 долар на ден. 30 долара заплата на месец. Има голяма разлика в класите. Но притежават третата по големина войска в света. След Индия, София ми се струваше най-чистото място на света. Една седмица бях на диета – ориз, картофи, макарони и спагети, защото само те не бяха с къри и люто. В банята бях с тапи в ушите, със затворена уста и очи, поради заболяванията, които се срещат по тази част на света. Шофьорът ни беше от сикхите. Те не си подстригват косата и брадата, винаги са с гребенче, кинжал, метална гривна. Имат 5 “К” знака – кес (неподстригана коса), канга (гребен), кача (панталони), кара (гривна) и кирпан (кама). Всичко живо се пазари. Нищо няма цена. И както един работи за 1 долар на ден, друг си пазари стоката за 10 долара, а трети продава килими за хиляди долари. Научих, че богатият индиец е този, който има маймуна. Крадлива маймуна, която се възползва от всеки отворен прозорец или врата. Не бих се върнал отново. Поне не в тези градчета. Но изводът от това пътуване беше следното – винаги може да е и по-зле. Добре сме си в България, ако го няма постоянното оплакване и направим всичко възможно някои отрицателни мисли да изчезнат от съзнанието ни.

Кои са най-екстремните ти преживявания?
– Сещам се за случай в Тунис. По време на заснемане на късометражен филм в един каньон в южната част на държавата, който каньон е и една от филмовите локации на Междузвездни войни. Бяхме ескортирани от военни и полицаи, но те не дойдоха с нас до каньона, а само до паркинга. След 6-8 часа заснемане се прибрахме, за да продължим на следващия ден. В очакване на ескорта, следващата сутрин получаваме новина, че няма да бъдем ескортирани, а причината беше следната: На същото място, в същия каньон преди няколко месеца е бил заловен един от най-важните бойци на терористична групировка. Така цял ден сме били в една доста опасна местност.
При кацане в Ню Йорк през 2014-та гръмотевица удари самолета ни. Добре, че беше минути преди кацане, че нямахме толкова много време за размисли и страсти. Но определено е запомнящ момент.
Летях над вулкана Етна 2 дни преди да изригне. Докосвал съм Сахарски жълт скорпион, пустинна лисица.
В Тунис получих и предложение за брак от непознато момиче, докато вечерях. Дойде до мен и попита дали може да седне. След малко започна да говори с мен и да ме разпитва.
Накрая се оказа, че е от Алжир. След има няма 5-10 минути вече ми предложи брак. Моята реакция беше &quot – ама как така, ние не се познаваме дори. Явно това за нея не беше важен проблем. Хапнахме, пожелах й лека вечер и повече не се видяхме.
През 2016 година бях за няколко месеца в Истанбул. По време на престоя ми там избухнаха 2 бомби. Едната беше уж звукова на спирка, на около 500 метра от мен, а
другата беше след няколко седмици на няколко километра от мен. Имаше терористична атака на терминала на летище Ататюрк само дни, след като аз бях там и се прибирах за
България. Опитът за военен преврат също беше седмици след това, а аз бях точно в квартала преди моста, където се случиха събитията.
Посетих и Музей Бардо в Тунис, където също имаше терористична атака през 2015. Всичко, което е станало ми, беше разказано от работещите там. Видях пораженията,
горчивите спомени по мрамора от гилзите. Историята, която чух беше умопомрачителна. Имало е хора, които са се скрили по малките тераси на музея, но са били намерени и им
е било отнето правото на живот.
Преминах през няколко урагана в Щатите. Преобърнах се с кану в океана.Сунай Якуб: На 25 избрах изкуството и да бъда фотограф на Гугъл

Как пътешествията променят човек?
-Пътуванията станаха част от мен. От човек с трудна адаптация, се превърнах в човек без проблеми с адаптацията. Ставам и тръгвам, независимо къде. Решаваме, че ни се ходи някъде, намираме дестинация, обсъждаме и заминаваме. Станах по-спокоен човек. Пътуванията те обогатяват така, както нищо друго. Всяко едно запознанство с човек от друга страна, раса, континент те обогатява. Научаваш много неща за себе си, докато пътуваш. Виждаш себе си от друга призма. Разбираш за силните и слабите си страни. Мисленето става по-комбинативно. Излизането от комфортната зона помага да опознаеш всъщност какъв човек си.

Чувстваш ли носталгия по родния край и колко често се връщаш у дома?
-Имам план да посетя и 7-те континента. Това вече ми е като бъдещ проект. Нямам краен срок, когато тогава, но ще се реализира… Мисля, че това трябва да го изпълня. Нещо ми подсказва, че имам тази възможност. Че трябва да го направя. Дава ми сили. Но след всяко пътуване, се връщам у дома, при най-близките за мен хора. Пътувам, виждам, обогатявам се, връщам се и разказвам. Това съм аз.

Може ли да издадеш твоята тайна за успех?
-Мисля, че притежавам много важна черта – креативност, защото креативността за мен е отказ от следване на утъпкани пътища и търсене на други възможности. Тогава се оставя диря. А аз точно правя. Имам си мой път и моя парадигма. Изживей го този живот! Животът има план за мен, а аз просто следвам знаците и всичко, което ме кара да се чувствам добре. Живея добре в кожата си. Следвам сърцето си. Богат житейски опит, позитивизъм, реализъм + добра адаптация. Адаптивният към промените човек е готов за успехът, който го очаква. Той не се фокусира върху провалът, а го приема като урок и продължава напред. Това правя аз. Принципите, на които държа са: Няма невъзможни неща; Не поставяй ограничения в ума си; Баланс между това, което казваш, това което мислиш и това, което правиш; Отговорност – обещано – спазено ! Дори пред себе си.; Пробвай, дай всичко от себе си, но ако не става, не губи надежда, а напротив. Продължи напред с още по-високо вдигната глава; Така се гради бъдещето, благодарение на миналото.
Винаги може да е и по-зле. Доказано е. Трябва да сме благодарни на това, което имаме. Богат съм, защото съм жив и здрав, богат съм, защото имам страхотно семейство, което ме подкрепя винаги.

Кои големи холивудски филмови локации си посещавал?
– Посетил съм филмови локации на Игра на Тронове (Малта, Испания), Междузвездни войни (Тунис), Гладиатор (Ел Джем Амфитеатър) – https://www.youtube.com/watch?v=O62nx0Q9zP0
Двама мъже и половина (Malibu Beach – California), Ориндж Каунти (NewPort Beach – California), Беднякът милионер (Agra-Taj Mahal).

Сунай Якуб: На 25 избрах изкуството и да бъда фотограф на Гугъл

Искаш ли да се занимаваш с политика и защо?
– С единия крак вече съм в политическия живот – през 2019 г. бях кандидат за член на Европейския парламент, бил съм стажант-асистент на Евродепутат през 2017, кандидат за български младежки делегат на ООН 2017/2018/2019. Участвах в семинар на тема “Младите хора в сърцето на обучението по човешки права”, който се проведе в Европейския младежки център в Страсбург през април 2018, организирано от Либералния младежки интернационал (IFLRY). Участвах и в обучение за организационно лидерство, организирано от Европейския либерален форум (ELF), което се проведе в Будапеща през ноември 2019. Определено вярвам в това, че енергията е в младите, но в опитните е мъдростта. А Европа безспорно има нужда от мъдри, енергични, знаещи и можещи младежи. Младите хора не са просто бъдещето на света, те са и настоящето! Вярвам в това, че приоритет на партиите трябва да е младежкото включване и овластяване му в политическия живот. Младите трябва да бъдат в центъра на дебата за бъдещето на България и Европа. Носители на промяната са младите хора!!! А кога точно ще започне активният ми политически живот ще бъде изненада за всички нас 🙂 “Не винаги ти трябва план. Понякога всичко, от което се нуждаеш е да дишаш, да вярваш и да оставиш нещата просто да се случват”.

Оставете Коментар

Предишна публикация:
3 тона спирт пристигат утре в Хасково, заболелите от COVID-19 са вече 242
3 тона спирт пристигат утре в Хасково, заболелите у нас от COVID-19 са вече 242

Тир аварира, опашките продължават
Отмениха забраната за влизане на тирове, пътуващи за Турция

Затвори