Добър ден и Христос Воскресе!
Ако сте си мислели, че с изяждането на последното козуначено крайче и края на църковните литии мъките са приключили, жестоко сте се излъгали. В България Страстната седмица не е въпрос на календар, а на манталитет. Тази година тя плавно, без мигач, преля в “Страстната кампания”.
Вместо смирение, в момента тече национално състезание по публично самобичуване и разпъване на “другия”. Политическите ни лидери влязоха в ролята на професионални оплаквачки, само дето не оплакват греховете си.
Ако в Библията Юда се задоволи с трийсет сребърника, нашите модерни апостоли на властта не стават от масата за по-малко от няколко милиона. Докато народът кротко преглъща поскъпналите яйца, по телевизорите ни се сервира нов вид “причастие” – компромати в захарна глазура и обещания за “светло бъдеще”, които имат срок на годност по-кратък от този на кофичка кисело мляко на слънце.
Сценографията е позната – всеки кандидат се чувства като месия, всеки опонент е задължително Пилат Понтийски, а избирателят… избирателят е в ролята на Тома Неверни. С тази разлика, че на Тома му е трябвало да бръкне в раната, за да повярва, докато нас ни бодат по джоба всеки ден, а ние все още се чудим дали това, което виждаме, е истина, или поредният предизборен фотошоп.
Така че, дръжте се. Постите свършиха, но голямото “ядене” тепърва предстои. След неделя ще разберем кой ще възкръсне в парламента и кой ще остане да чака Второто пришествие под формата на следващите предсрочни избори през есента, евентуално.
Дотогава – пазете се от лъжепророци и не забравяйте, че в българската политика след Разпети петък винаги идва… Разпети понеделник.
Автор: Развигор Разколников
