“Стоим със теб на кръгла маса в едно квартално кафене – ти член на Партията наша, а аз на СДС. Но не в това е днес проблема и моят повод за развод – аз просто вече нямам време – остана ми половин живот”. Така се пееше в “Развод ми дай” преди към почти 36 г. на митингите на СДС в зората на Зулу, извинете – в зората на демокрацията ни.
Разводът мина и замина, сега остатъкът от Съюза на демократичните сили и след тирето с ГЕРБ пред него, взе, че се събра с БСП – Обединена левица. Старата любов ръжда не хваща, дето се вика. Официалният вариант е, че странната управляваща формация (ГЕРБ-СДС – БСП-ОЛ – ИТН, с любезната подкрепа на Догановото ДПС) с редовно вече правителство, мисли отговорно за България. Пък и националният сенсей на ГЕРБ навремето охраняваше другаря Тодор Живков след свалянето му от власт, не като сенсея на Кирчо от пепето, я!
Ама няма какво да се чудим толкова в национален план, след като в международен бе постигнато примирие в Газа, дори.
Но да се върнем към песента за онзи развод отпреди около 36 г. При сегашната ситуация барем трябва да се появи и онзи “Трабант” на Соломон Паси, с който влязохме в НАТО. Не за друго, ами сега ни предстои и влизане в зоната на еврото, нали. Пък и с тази колица ще е хем оргинално, хем кокетно, хем мило за страдащите по отминалите времена, когато Ран си купуваше една боза от 6 стотинки.
“Кокетна си сега, флиртуваш и искаш брака да спасим, но аз си зная колко струваш под тази маска и без грим. Познавам всяка твоя дума, характера ти зъл и див и мисля, че е цяло чудо как в този брак останах жив”. Много подходящ последен куплет за сегашната ситуация от същата песен за развода, нали?
Автор: Развигор Разколников
