Точно 40 години изминаха след най-великия мач на ФК Хасково през 1978 година срещу ЦСКА, игран на Ямача пред 45 хиляди души.
Мач, за който моето поколение мъже само са слушали от своите родители и дядовци. Дори в историческия музей на града ни има черно-бяла снимка на въпросната среща, на която се вижда ясно как има хора по козирката на стадиона и дърветата, та чак седнали на сгурията до тъч линията. Водейки се от българската максима – око да види, ръка да пипне, виждайки тази снимка, със сълзи на очи от умиление, разбрах, че разказите за този мач не са просто сантиментална хипербола и спомени, а истинско зрелище. В мен се прокрадна горчивина, че не съм бил съвременник на този мач.
40 години по-късно равносметката е тягостна и горчива – Хасково не спря да бъде асансьор между нискоразредните футболни дивизии, раздиран от интриги и финансови проблеми. Имаше моменти, в които дори града ни нямаше представителен отбор, състояние, което не отива на отбор с традиции и работилница, от която са излезли не един и двама футболни гиганти и треньори. Някак си е обидно да виждаме как към днешна дата, въпреки, меко казано символичните цени на билетите, има обидно малко публика на стадиона ни, предимно роднини на играчи и пенсионери от съседните квартали около стадиона. Излишно е да давам примери със съседни нам градове като Стара Загора и Пловдив, където местните там Берое и Локомотив имаха идентичните проблеми, но това не спря феновете им да пълнят стадионите си всеки мач и да подкрепят, та дори и да вадят средства от собствените си джобове за любимите си клубове.
Ето така, напук идентичните нам проблеми, Берое и Локомотив се спасиха от заличаване. Най-пресният пример за това, че и без помощта на руски олигарси могат да се постигнат успехи, бе от това лято, когато недалечната нам Хърватия стигна до финал на световен Мондиал. Хърватия е държава по-малка по площ и население от България, Хърватия бе раздирана от войната в бивша Югославия преди по- малко от 2 десетилетия, но с пламенната подкрепа на феновете си и себераздаване спечели сърцата на цял свят. Дори на Запад проблемите с черното тото и корупцията не са непознати. Олицетворение за това са италианските колоси Милан и Интер, които въпреки скандалите продължават да се радват на многомилионна фенска маса и подкрепа, както и на пълни стадиони. Лично мои приятели от Италия, с които имах възможност да общувам при престоя си зад граница, ми потвърдиха за проблемите с корупцията и черното тото там, но това не е прекършило любовта и чувството им за принадлежност.
Нека се запитаме всеки един от нас и си направим равносметка дали заслужаваме отбор като онзи от преди 40 години ,и дали желанието ни не е е по -голямо от действията ни.
Само пълен стадион и подкрепа ще ни помогнат да се върнем там, където бяхме преди 40 години.
Автор: Илия Манолов
привърженик на футбола в Хасково
PS: Напишете вашия коментар за новата рубрика “Voices” и изпратете на имейл – xn*****@***il.com, очакваме да чуем вашия глас 🙂
