За ромите днес е Нова година – най-големият им празник. Нарича се още Василица или Банго Васил на името на техния светец – закрилник.
Традиционно ромският празник се празнува три дни – от 13-и до 15-и януари. 14-и януари е кулминацията – това е най-важният ден от поредицата. Счита се, че от най-голямо значение е първият гост в къщата, защото какъвто човек прекрачи пръв прага на дома, такава ще бъде и цялата Нова година.
Василица се отбелязва като начало на Новата година от много ромски групи в България, а от няколко години и като ден на ромската култура. Празнуването на Василица е свързано с легенда, че Свети Васил, застъпник и защитник на ромите.
В най-голямото близко село Узунджово, в крайния квартал, живущите празнуват и почитат Банго Василий. Традициите повеляват да се заколи в двора на къщата петел.
Местните там на 13-ти срещу 14-ти вечерта повтарят християнските ритуали на Бъдни вечер – цялото семейство се събира вкъщи, майката готви птица с ориз или с кисело зеле. Докато я приготвя, мълчи. Във всяка къща се точат баници, баклави, младите жени чистят къщата и лъскат съдовете, всичко трябва да блести от чистота. Правят и сарми. Когато всичко е готово, слагат трапезата на пода в средата на стаята, и нареждат хляба и гозбите. Запалват свещи, по-младите целуват ръка на по-възрастните и искат прошка. Стопанинът разчупва питката, в която има златна пара, пазена и предавана от баща на първородния син. Чак тогава сядат около трапезата. Ядат, пият, играят, веселят се.
В Хасково традицията почти е изчезнала и тукашните роми не я почитат.
На Василица сутринта децата обикалят съседските къщи и сурвакат за здраве, благополучие, късмет, плодородие. Вярва се, че от тяхната благословия и “лек крак” зависят щастието и късметът.
