Може да се каже, че в българската политика реформите се правят не да се махнат привилегиите, а за да може да се актуализира списъка на привилегированите. Това е много цинично, но за съжаление и много вярно наблюдение. То отразява реалността, че реформите често се използват като средство за преразпределение на привилегиите, а не за тяхното премахване.
Вместо да се борят с корупцията и неравенството, реформите у нас често са, за да бъдат използвани за укрепване на позициите на определени групи хора или за създаване на нови възможности за злоупотреби. Това може да се случи чрез промени в законодателството, които облагодетелстват едни за сметка на други.
Ако няма виновни, значи сме на власт. Ей така звучат и реформите в многострадалната ни правораздавателна система. Палачинката в тигана се обърна около избора на главен прокурор. За Пепи Еврото пък работата тотално се забатачи, след като хем се твърди, че съдът го свалил от издирване с червен бюлетин на Интерпол, хем от Темида декларираха противоположното.
Поради описаните по-отгоре съждения за политическите страдания, в петък пишещият тези редове чу любопитен диалог. “Здрасти, Иване? Как си”, попита човек на средна възраст друг такъв. “Идвах точно към кабинета ти, докторе”, отвърна попитаният. “Какви са ти оплакванията”, поинтересува се още на улицата лекарят. “От парламента и правителството”, гласеше отговорът.
Можеше да ударим точката на историята след предишното изречение. Още преди да бъде поставена тя обаче, диалогът с оплакването бе чут от минаващ случайно пеш покрай двамата мъже политик. “Еее, толкова много обещахме на народа и пак ви е малко”, рече той на доктора и пациента.
Автор: Развигор Разколников
