Честито! Българската демокрация отново влезе в остър рецидив.
Докато нормалните държави планират бюджети и космос, ние за пореден път се чешем там, където не ни сърби, или по-точно – там, където партийната екзема е станала хронична.
Предсрочните избори у нас придобиха чара на упорит невродермит. Всички знаем, че е на нервна почва, лекарите (разбирай анализаторите – б.а.) ни съветват да не се вълнуваме, но системното дразнене е толкова силно, че целокупният народ вече прилича на зачервен участък от картата на Европа. Колкото повече се “чешем” пред урните, толкова повече се разранява бюджетът, а инфекцията само се задълбочава.
Не ни стига този невродерматит, а и политическата краста ни налази, също. Тя е изключително заразна, предава се чрез ръкостискане в кулоарите и, както е добре известно, се лекува само с пълна изолация.
Проблемът е, че нашите “паразити” не искат да напускат гостоприемника. Те се крият в гънките на коалиционните споразумения и излизат само нощем, за да ни напомнят, че ако не ги изберем пак, сърбежът на статуквото ще бъде заменен от паренето на промяната.
В крайна сметка, българският гласоподавател е като пациент с хроничен кожен проблем. Той вече е пробвал всички мазила, бабини илачи и западни серуми, но накрая винаги се озовава в изходна позиция – с голи ръце, празен джоб и неустоимото желание просто да си одере кожата от яд.
Следващият тираж на изборите? Очаквайте го скоро. Дотогава – не чешете партиите и коалициите, че ще ви възпалят.
Автор: Развигор Разколников
