“Мухльо, ще ти счупя зъбите!”, “Ела, бе, мършо!”, такива крясъци, гарнирани с ритник и корше, огласяха в сряда Народното ни събрание.
Темата за парламента като ММА арена стана болезнено актуална през последните години. Мястото, което по дефиниция трябва да бъде висш орган на държавната власт и сцена за културен дебат, често се превръща в арена за физически сблъсъци, лични обиди и хаос.
У нас думите все по-често отстъпват пред силата. В класическата демокрация парламентът е място за сблъсък на идеи. Когато обаче аргументите се изчерпят, някои народни представители прибягват до физически сблъсък. Сцени на бутане около трибуната, дърпане на микрофони и дори до бой между депутати станаха част от редовния новинарски поток.
Ефектът от тези ексцесии е, че парламентарната трибуна губи своята тежест и започва да прилича на клетка за свободни двубои. В резултат на тези изцепки важните законопроекти остават на заден план за сметка на зрелището.
Политическият популизъм е като гориво за подобни сцени в родния ни парламент. ММА естетиката там често е добре премислен ход. Много политици осъзнават, че кроткият и експертен дебат рядко носи висок рейтинг. Те знаят, че агресивното поведение привлича незабавно медийно внимание и създава илюзия за “борба в името на народа”. Не на последно място държанието на самозабравилите се народни представители радикализира привържениците, които искат да видят своите избраници като “силни мъже” или “безстрашни воини”.
Бойните сцени водят до криза на авторитета и институционална деградация. Когато българският парламент се превръща в бойна арена, най-голямата жертва е институцията. Гражданите започват да изпитват апатия и отвращение, което води до ниска избирателна активност. Хората не искат да гласуват за гладиатори, а за държавници, защото е трудно да се вярва на закони, приети сред крясъци и закани за физическа саморазправа.
Сравнението на парламента ни с ММА арена всъщност е и обидно за самия спорт, защото в ММА има строги правила, уважение към противника и арбитър, който има реална власт.
В Народното събрание често липсват и трите – правилникът се заобикаля, липсва елементарно уважение, а квесторските функции и председателското наказание рядко успяват да овладеят страстите.
Превръщането на парламента в ММА арена е симптом за дълбоко разделение в обществото и липса на политическа визия. Докато физическият сблъсък е по-важен от силата на аргумента, политиката ще остане по-скоро шоу за публиката, отколкото инструмент за управление на държавата. Ако тази тенденция продължи, Народното събрание рискува да загуби напълно своята законодателна функция и да се превърне в студио за генериране на съдържание за социалните мрежи. По този начин истинските решения за държавата ще се взимат зад кулисите, докато пред камерите се разиграват поредните гладиаторски игри.
Автор: Развигор Разколников
