Вместо да ни творят мъдри закони, в парламента ни сътвориxа нова спортна дисциплина. Тя е изблъскване на депутат в пленарна зала от друг такъв.
Нейни съавтори са блъскащият Цончо Ганчев и изблъсканият Явор Божанков. Дисциплината е нещо между лека и тежка атлетика с елементи на силови спортове.
Ситуацията, в която един депутат изблъсква друг в пленарна зала на българския парламент, е тревожна и надхвърля границите на обикновения политически дебат. Абсурдното поведение на народните ни избраници в и извън пленарната зала подчертава сериозността на проблема.
Това е пореден симптом за дълбоката криза, в която обществото ни се намира.
Подобни инциденти не са изолирани прояви на моментни емоции. Те са ясен симптом за дълбока криза на диалога, на уважението и в крайна сметка – на демократичните принципи в българския парламент. Вместо арена за конструктивни дебати и търсене на решения, пленарната зала все по-често се превръщат в кечистка арена, където аргументите отстъпват място на физическата саморазправа.
Цялото това поведение води и до ерозия на институциите. Когато депутати, чиято основна задача е да дават пример за спазване на правилата и законите, стигат до физическа разправа, това води до сериозна ерозия на доверието в институциите. Как тогава да очакваме от гражданите да спазват законите и да уважават парламента, когато самите народни избраници демонстрират такова поведение? Това е послание за безсилие и липса на контрол, което подкопава основите на правовата държава.
Инцидентите с физическа разправа в парламента не са просто вътрешен проблем на Парламента. Те влияят пряко върху обществения морал, върху отношението към политиката и върху цялостния имидж на България.
Крайно време е политическите ни сили да осъзнаят сериозността на ситуацията и да предприемат адекватни мерки за възстановяване на нормалния диалог и взаимното уважение в Народното събрание. В противен случай “новата спортна дисциплина” в пленарната зала рискува да се превърне в обичайна практика, а българската политика да продължи да затъва в блатото на скандалите и безсмислените конфронтации.
Автор: Развигор Разколников