“— Кой си ти? — попита го Дяволът…
— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората!”
Из “Приказка за стълбата”
Започваме тези разсъждения с горния цитат и в края ще завършим отново с цитат от същата творба на Христо Смирненски. Поводът е ескалацията на един вчерашен протест в София. На него хора от народа, на някои от които децата работят в чужбина и получават заплатите си в евро, следваха други хора, избрани от народа за народни представители. Вторите от изброените защитават българския лев, но имат банкови сметки в евро. Техните евродепутати взимат немалките си възнаграждения също в евро и надали ги обръщат в левове.
Същите народни представители, избрани от народа, преди няколко години организираха митинги срещу ваксините за COVID, въпреки че самите себе си бяха ваксинирали, за всеки случай.
“Не си играй с огъня, ако не си готов да се опариш”, гласи една поговорка. Ама щом споменахме Дявола, нека я перифразираме на “не дърпай Дявола за опашката, ако не си готов да вриш в казана”. Това е и като напомняне, че всяко действие има последствия. Често се впускаме в рисковани ситуации, без да осъзнаваме, че може да загубим много повече, отколкото сме готови. По този повод не обвинявайте постоянно полицията, щото вчера тя определено не искаше да се бие, а искаха нея да бият.
Винаги трябва да сме готови да поемем отговорност за изборите и действията си. Какво си избираме за присъстващи в бившия Партиен дом и предишната сграда с надписа за Съединението и Силата, отдавна е видно. Иначе казано: “партийните интереси винаги са над държавните и над тези, които следват сляпо с развети знамена и псувни по улиците своите народни представители.
Дръжте се на дистанция от Дявола, защото иначе краят е следният:
— Кой си ти? — дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
— Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!
Автор: Развигор Разколников
