Поредните “славни” загуби постигнаха нашите “лъвове” във футболните квалификации за Световно първенство в рамките само на 3 дни с по 0:3.
Единственото положително в поражението ни с 0:3 от Испания насред София бе невероятната 40-хилядна публика на националния стадион “Васил Левски”. За днешния мач с грузинците може да се каже, че ни биха като шкембе в дувар и си оправиха головата разлика след загубата им от Турция.
Просто не може да не се възхитим на постоянството, с което българският футбол върви от някогашните си върхове към ново дъно – под Марианската падина, вече. Последните ни 2 представяния за 3 дни не са просто мачове, а своеобразен ритуал, който се повтаря като тъжна приказка без край. Всяка нова загуба е като нова страница от една незавършена сага, наречена “Българският футболен апокалипсис” – история, написана с любезното бездействие на БФС. Днес я гледахме отново.
Тези последни две загуби са само върха на айсберга. Под водата се крият още по-удивителни постижения – празни стадиони, безкрайни скандали, треньори – еднодневки и разбира се – безкрайната надежда на феновете, която всеки път е брутално смазвана, но някак си оцелява. Защо ли? Може би защото сме мазохисти. Или просто много упорити. Дано да е второто.
Какво да кажем за трите гола? Нашите футболисти толкова си могат, а испанците постъпиха като джентълмени и не ни отпукаха с хандбален резултат. Испанците дойдоха, видяха и победиха, а от БФС дори не се засрамиха и си употребяваха крилатото клише “такива са ни възможностите в момента”. Същото ни сполетя и с грузинците, пак заради възможностите ни в момента.
Егати и моментните възможности, които вече продължават цяла вечност. Пък и тези възможности не трябва ли да ги променя към по-добро точно БФС-то. Може, ама не може, защото толкова си може, явно.
Айде, до следващия мач. Сигурно е, че ще бъде също толкова “успешен”, колкото и предишните два. БФС – оле, олеле!
Автор: Развигор Разколников
