Слав Михайлов е на 27 години родом от село Бяла река, област Пловдив.
Завършва средното си образование в хасковската Езикова гимназия с английски и руски език. Продължава обучението в Медицинския университет в Пловдив и се дипломира, като магистър-фармацевт. От дете е научен на труд покрай неговия баща, който отглежда крави, овце, прасета и се занимава със земеделие. През лятото на 2025 година отваря собствена аптека в Бяла река – “Виридис” – от латински “зелен”. През септември вдига сватба и заедно с жена си заживяват на село.
Срещнахме се с него, за да ни разкаже защо е избрал селото пред големия град, защо не иска да се занимава със земеделие и животновъдство, трудно ли е да развиваш собствен бизнес и какви са мечтите му, извън сферата на фармацията.
Защо избра фармацията?
– “Химията ме привлече, беше ми интересна, вървеше ми в училище. Първото ми желание беше медицина, но ме приеха фармация. На второ класиране отново не ме приеха медицина и си казах, че явно фармацията ще е моето призвание. По-късно разбрах, че има и дялове на химията, които не са ми любими – физикохимия, биохимия, суха и сложна материя, но успях да се справя и завърших от първия път. Една колежка ми каза – “Слави, ти си легенда. Дали имаш общо събрани три учебника изчетени и си завършил преди хора, които са се скъсали от четене.” Отговорих й, че не е важно само колко четеш, ами и какво ти влиза в главата. (б.р. смее се) На изпит съм ходил без да спя, здраво учене до последно, но като си вземеш изпита удовлетворението е несравнимо!”
Имате много животни, които отглеждате. Защо не стана ветеринарен лекар?
– “Не станах ветеринар, защото животновъдството в България умира. Държавата по никакъв начин не те стимулира да продължиш да се занимаваш с това. Работата е много тежка, а работници няма. Ако искаш работата да ти е лека трябва да инвестираш ужасно много пари, за да автоматизираш целия процес и въпреки това пак ти трябват хора, които да знаят как да работят с тази техника и каквото и да става, ти винаги трябва да си там. В противен случай работата не върви. Животновъдството е къртовски труд и нямаш почивен ден, всеки ден животното си иска грижа.”
Защо реши да живееш на село, а не в големия град?
“Докато бях студент работех в една аптека в Пловдив. Случвало ми се е да пътувам от квартирата до работа 50 минути, а от Бяла река до аптеката в Пловдив ми отнемаше 55 минути. Лудницата е почти на нивото на София, трафикът е ужасен. Аз там не мога да вирея. Искам сутрин да си пия кафето на спокойствие, а не да слушам как се карат комшиите, как минават 20 000 коли в минута, да дишам мръсен въздух и да се събуждам със сухо гърло. Когато наближи моментът да завършвам обясних на приятелката ми за моите планове да се върна на село, при което тя беше твърдо против. “Аз от Русе се махнах да бъда в по-голям град, ти на село искаш да ме закараш, абсурд!” Ами щом е така давай да се разделяме й казах аз. “Добре, дай ми време да си помисля”, беше нейният отговор и започнахме да си идваме за по няколко дни на село. На нея толкова й хареса, че накрая нямаше търпение да се изнесем от Пловдив.”
Значи не си заслужава жертвата да живееш в градската джунгла с цел да имаш хубава работа и високи доходи?
– “За каква хубава работа говорим? С какво трябва да се занимаваш, че да взимаш добри пари. Наемът ти е минимум 800 лева, отделно сметки и други разходи, ти колко пари трябва да изкарваш, за да си добре? Трябва да работиш нещо за 5 бона на месец. Ами като решиш да имаш деца? Между 2 и 3 хиляди лева изследвания, раждане в хубава частна болница – 5000 лева с “инструктор по кърмене”, за какво говорим? Ами след това? Братовчед ми плаща по 800 лева на месец за частна ясла, за да могат с жена му да работят.”
Какви са плюсовете и минусите на собствения бизнес и на професията фармацевт?
– “В началото аптеката не беше толкова заредена, колкото е сега. Постепенно, лека по лека, всичко е инвестиция, която правя предварително и работя първо да я избия, а после да имам печалба. Зависим си от продажбите, които ще направиш, а когато си служител имаш бонуси в зависимост от продажбите и оборота, но си имаш и твърдо възнаграждение, това е един от минусите, когато работиш за себе си, че нямаш нищо сигурно. Плюс е, че не си зависим от работодател.
Първото висше е, за да разбереш какво не искаш да правиш до края на живота си (б.р. смее се). Харесва ми самата фармация, но работата в аптека не особено. Харесва ми да давам консултации. Да дойде човек да те разпита, да вникнеш в проблемите му, да почетеш допълнително, да научиш нещо ново, но самото отношение на хората към аптекарите, че те виждат просто като продавач, виждат аптеката като магазин, това не ми харесва. Като студент работих в една аптека в Пловдив и до мен имаше магазин със стоки по 1 лев. Един път продавачката от магазинчето влиза при мен и ми казва – “Хайде колега, лека вечер аз си тръгвам.” Какъв колега съм ти аз?! Пет години семестриално обучение после 1 семестър стаж плюс изпити. Почти 6 години, докато завърша и накрая жената от левчето ми казва, айде колега лека вечер. В моята професия най-трудна е работата с хора. Повечето фармацевти са просто продавачи, липсва консултацията от тяхна страна.”
Да сложим тогава роботи и изкуствен интелект за фармацевти?
– “Имаше предложение за вендинг автомати за лекарства, които да включват и такива, които са само с лекарско предписание срещу сканирана рецепта. Има и фармацевтични роботи свързани със системата. Проверяваш ЕГН на човека и той почва да ти носи лекарствата. Един вид докато робота приготвя лекарствата, ти да отделиш фармацевтична грижа и внимание към пациента. Към момента в България не съществува законово основание аптеките да начисляват такса за обработка на рецепта, макар в повечето страни от ЕС тя да е регламентирана – например във Франция, Германия, Литва и Дания пациентите заплащат фиксирана такса между 0,75 и 2 евро за обслужване на рецепта. Според мен тази такса трябва да се поема от държавата, а не от пациентите. Аз не бих я взимал тази такса от хората.
Какви са разликите в отношението на пациентите към фармацевтите в малките населени места и в големите градове според твоя опит?
“В малките населени места има повече уважение към фармацевтите, но в големите градове не е така. В аптеката в Пловдив съм се сблъсквал с такива хора. Идва за изписване на лекарства и аз му обяснявам, че системата в момента не работи, това не зависи от мен и няма как да му изпиша лекарства, а той ми се заяжда и ме обижда. Друг случай в аптека в село Браниполе, където работех известно време. Когато започнах оборотът беше 5000 лева на месец, а като си тръгнах беше 20 000 лева. Всичко е заради отношението към пациентите. Там работех с много скъпи лекарства, никого не съм върнал и отделях внимание на всеки. Имаше една баба Кадрие, която ми подари касетка с нар, пресни фурми, ябълки и още много други неща, защото е останала доволна от вниманието, което съм й обръщал постоянно. Селските хора са винаги благодарни, спечелил съм ги с отношение. Всеки си мисли, че е важно да продаваш евтино, за да печелиш. Не, важно е да работиш с отношение към пациента. Дали аз или някой друг ще им вземе парите, разликата ще е между 50 стотинки и 1 лев, но отношението е безценно.
Ако кажем, че си изпълнил една мечта – фармацевт си, имаш собствена аптека, какви са другите ти мечти?
– “Мечтая за семеен ресторант. Аз да си готвя в него и да имам човек, който да работи в аптеката, като това да ми бъде един вид пенсионния фонд. Работата в аптека не е за всеки. На мен ми доставя удоволствие, но мога да правя много по-интересни неща в живота си, отколкото да седя тук по 12 часа всеки ден. Без магистър-фармацевт аптеката не може да функционира. Дойде ли проверка и мен ме няма или аптеката не работи в обявените часове, следват глоби. Ако хванат, че съм продал антибиотик без рецепта – глоби, ако съм объркал рецепта по здравна каса, свалят ми я, не ми дават пари за тази рецепта и ме глобяват. Много е особено положението със собствения бизнес в България, обикновено трябва да имаш сериозен гръб. Ако нямаш, се бориш като мен със зъби и нокти с действителността. Благодарен съм на родителите си, че ми помогнаха това да се случи. Те ме питаха дали искам апартамент в Пловдив, но аз им казах, че това ще бъдат пари хвърлени на вятъра, понеже имотите в момента са безбожно скъпи и е по-добре да интестираме в собстен бизнес. Предстои да отворим и магазин за месо, което ще идва от животните, които отглеждаме.
В личен план се надявам работата и приходите да се увеличават. Бих отворил още една или най-много две аптеки, една от които в Хасково. Надявам се в бъдеще самото фармацевтично съсловие да е по-съвкупно и по-задружно. ”
Ако някой ден минавате през село Бяла река, може да се отбиете при Слав в аптека “Виридис”. В негово лице ще срещнете професионалист с отношение към пациента и човек винаги готов да помогне със своите знания и умения в сферата на фармацията.
