Ако сте се чудили защо редът в държавата ни малко куца, отговорът най-после е ясен – не е от липса на воля, а от скъсани менискуси. Оказва се, че коленните стави са най-слабото звено в националната ни сигурност, веднага след паметта за неплатени глоби.
Да вземем за пример бившия вече главен секретар на МВР. Човекът, който по дефиниция трябва да е олицетворение на закона, се оказа с колекция от фишове към КАТ, които вероятно е пазил за спомен, вместо да плати. Може би е чакал те да се самоинкасират или просто е тествал системата дали наистина работи.
Явно девизът “Никой не е над закона” важи, само ако не си този, който подписва заповедите за спазването му.
Докато главният секретар просто е забравял за КАТ, неговият заместник реши да вдигне летвата на “криеницата” до професионално ниво. Стигна се почти до обявяване за издирване, докато накрая не се разбра, че човекът просто имал “спешни ангажименти” – свързани с избягване на неудобни въпроси, вероятно.
В МВР “издирването” на кадри вече не е полицейска операция, а административна процедура по намиране на хора, които са забравили къде им е работното място.
И тук идва голямата медицинска загадка. Изведнъж ръководствата на полицията и прокуратурата се оказаха повалени от “епидемия” от скъсани менискуси. Точно когато трябва да се дават обяснения пред комисии или разследващи, коленете на силните на деня предават фронта. Оказва се, че менискусът е единственият хрущял, който реагира по-бързо от съвестта при вида на призовка.
В крайна сметка, ако искате да избегнете правосъдието или просто да не си плащате глобите, рецептата е лесна – станете висш полицай и си купете наколенки. Защото в България законът може и да е сляп, но определено е куц.
Ако послушате съвета и станете висш полицай – главен или зам.-главен секретар на МВР, например, ето как ще премини един ваш работен ден:
8:30 ч. Начало на работния ден. Главният секретар влиза в сградата с дрифтинг, за да провери дали камерите на КАТ все още не го разпознават. Успех! Системата е по-сляпа и от Темида.
09:00 ч. Оперативка. Поради масовото “куцане” на ръководството, срещата се провежда в легнало положение. Обсъжда се важен въпрос: как да се обясни на обществото, че заместникът не е “изчезнал”, а просто играе на криеница с Конституцията.
11:00 ч. Тренировка по “измъкване”. Не, не става дума за задържане на престъпници, а за техниката на придвижване с патерици тип “Спешно влизам в болница преди изслушване в парламента”.
13:00 ч. Обяд. Менюто е богато на калций за заздравяване на хрущяли и бедно на фишове за глоби (те се ползват за подпалки в камината).
15:00 ч. Спешно съобщение от прокуратурата: “Колеги, и нашите менискуси се скъсаха! Моля, пратете координатите на вашия хирург – този, който издава болнични с давност до края на мандата”.
17:30 ч. Край на работния ден. Всички се прибират вкъщи със “синя лампа”, защото със скъсан менискус е трудно да натискаш спирачката. А и защо ти е спирачка, когато законът и без това е спрял?
Автор: Развигор Разколников
