На Ямача е стръмно, ама нагоре ли, надолу ли?
Малки бяхме, като гонихме топката. Оградата на помощните футболни игрища все още е там, закачахме си раничките и бегом по терена. Спомените остават и с големите футболни имена, тръгнали в калта и стигнали до Левски и ЦСКА.
Има и други паралелно растящи момчета, с мераци големи и още по-големи татуировки.
Двадесет години – ха от тук, ха от там. Прехвърляния, заменки и накрая пусто и сухо в кеш. Всичко се знаело, ама се мълчало. Продавачът Христо Василев е, купувач Къню, каза го на глас актьорът Янко и посочи сграда – близнак на областна управа, и тя на Василев, по комшийска линия била. Да е близко до властта.
Протест в дъжда на “Свобода”, кво ли ще поникне, ха сега. Ами на тия плочи, едва ли, може би зад ДНА. Гъби има на Ямача, на Кенана – береш ги, береш ги и стигаш казаните с ракия.
Толкова години минаха и нищо не се построи на игрищата. Сега един бор, две сливи и 7 метра пътека взеха. А забравихме ли чашката на язовира и просеката, изсякла дървета преди отбивката за старческия дом, не на Ямача, а сега отново пак питаме и КОЙ.
Всичко е законно до доказване на противното в нашите зелени ширини, противното е законно и на дълбочини.
Да спасим белите дробове и паметта си дори.
Инвестиционни планове имаше и за застрояване на военните имоти, разделящи двата големи булеварда „Раковски” и „Левски”. Заменка ли ще да е, вика асковлията дори, ама май колелото на изборите се върти.
И вълкът сит, и агнето цяло, казал е народът, докато блее. За едни каузата е пердута, а за други – салута.
