Тютюнът изчезна, защото много трудно се гледа. Почва се от ранна пролет, ръти се семе, после сееш, плевиш и поливаш. Брането е поне на три ръце, а може и четвърта, зависи от височината му, разказва Юлия Атанасова от ивайловградското село Славеево.
Тя спечели награда за демонстрация на обичай на изминалия международен фестивал “Кулинарното наследство на Тракия”, провел се в Ивайловград виж ТУК.
“Ставаш сутринта в 3ч. и до 10 часа береш. Моята майка се викаше: “Айде, деца, ставайте, ставайте сън не се продава, продаваме работа”. Така сме отраснали, споделя Юлия.
“Трудоемко е и не е добре заплатено, затова и децата ни избягаха. Остаряхме, но пак гледаме по малко заради субсиидите”. Така завърши карткия си разказ жената, нижеща тютюн.
