В българската политика пътят към сърцето на избирателя минава и през стомаха. Това не е просто метафора, а логистичен план. Оказва се, че предизборната кампания у нас вече не се мери в идеи, а в калории – и то понякога доста залежали.
Случаите в Хасково и край Димитровград, където бяха открити тонове храна с изтекъл срок на годност, придават нов смисъл на понятието “политическа зрялост”. Явно някои стратези са решили, че след като обещанията им са втасали от десетилетия, консервите с изтекъл срок са най-подходящата визуална метафора за тяхната програма. Може би логиката е, че ако избирателят оцелее след такава “почерпка”, ще е достатъчно закален, за да преглътне и следващия управленски мандат.
На този фон предупрежденията на служебния министър на труда и социалната политика Хасан Адемов звучат като десерт, който оставя горчив вкус. Тезата, че вотът се манипулира чрез социални услуги като “Топъл обяд”, превръща черпака в най-мощното агитационно оръжие. Социалната политика тук прилича на сложна математика – даваш една топла супа днес, за да получиш “гореща” подкрепа в неделя. Така “държавната грижа” се превръща в абонамент за лоялност, а гладът – в най-сигурния инструмент за изборен инженеринг.
В крайна сметка борбата за власт заприлича на разчистване на склад за застояла стока. От едната страна ни сервират “топъл обяд” с дъх на предизборна манджа, а от другата – деликатеси с антикварна стойност. Жалко само, че накрая сметката за това “меню” винаги я плащат тези, които остават с празни чинии след броенето на бюлетините.
Автор: Развигор Разколников
