“Проблемът на държавата ни сега, преди и след това е, че някои хора, вместо да си пият хапчетата, отиват да приемат закони. Как да не полудея?”. Така се оплака хасковлия, прекарал известно време в психиатрията.
Тази откровеност обаче хич не звучи налудничаво и за съжаление е подхранена от цинизма на политическата ни система и недоверието към нея. Има обосновано съмнение, че хората, които създават закони, не са непременно най-компетентните или най-добре балансираните.
Това води до усещане за безсилие сред обществото, а гражданите и селяните на Република България чувстват, че са управлявани от хора, които не са годни за тази роля.
Ако такива с нерешени проблеми около егото и желанието за власт създават закони, съществува риск тези закони да бъдат повлияни от техните лични пристрастия, страхове или несигурности. Усещате ли предното изречение като нещо вече преживяно?
Това е една страна. От друга пък, тези, дето не си пият хапчетата и гласуват закони, ние сме ги пратили там. Излиза, че и избирателят също не си пие хапчетата или е на предозиране.
Така се стига и до законодателство, което е несправедливо, неефективно и даже вредно. А иначе Франц Кафка отдавна е формулирал, че животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно. “Да вярваш в прогреса не означава да вярваш, че е направен някакъв прогрес”, отбелязва още той.
