Въвеждането на еврото от 1 януари 2026 година е довело до ограничен инфлационен ефект в България, оценяван на около 0,3–0,4 процентни пункта, посочват експерти на Европейската централна банка (ЕЦБ) в аналитичен материал, публикуван в блога на институцията.
Повишенията са концентрирани основно в сектора на услугите, като част от тях са настъпили още преди самата смяна на валутата.
Анализите показват, че този ефект е еднократен и съответства на опита на други държави от еврозоната, където поскъпването обикновено е ограничено и засяга предимно услуги с по-слаба конкуренция и по-локален характер.
В първите месеци след въвеждането на еврото годишната инфлация в България, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), продължава да се забавя – от 3,5% през декември 2025 г. до 2,3% през януари и 2,1% през февруари. На месечна база обаче се отчита лек ръст от 0,6% през януари, основно заради поскъпването на храните и услугите.
Експертите отбелязват, че както и в други страни, има разминаване между реалната и възприеманата инфлация. В България през януари 2026 г. дори се отчита спад във възприеманата инфлация – най-големият от началото на пандемията от COVID-19, въпреки че мнозинството от хората продължават да усещат поскъпване.
Инфлационните очаквания за следващите 12 месеца също се понижават, което показва, че ефектът от приемането на еврото върху нагласите на потребителите остава ограничен.
Паралелно с това се отчита и ръст на обществената подкрепа за единната валута – над 50% през януари и 54% през февруари, което е първото стабилно мнозинство в последните години.
Според анализаторите ефектите от въвеждането на еврото обикновено са концентрирани в началния период, но през 2026 г. допълнителни фактори, като външни ценови шокове и конфликтът в Близкия изток, могат да окажат по-сериозно влияние върху инфлацията и да затруднят разграничаването на причините.
Старши икономистът от „Отворено общество“ Георги Ангелов посочва, че през януари най-осезаемо са поскъпнали услугите – ресторанти, хотели, здравни и образователни дейности, както и ремонти. По думите му вътрешни фактори като рекордно ниската безработица и силният ръст на кредитирането също оказват натиск върху цените. Само през февруари новоотпуснатите кредити за домакинствата достигат 1,1 милиарда евро.
