Статията разглежда ролята на дигитализацията като ключов фактор за модернизацията на земеделието и развитието на селските райони. Представени са основните технологии – IoT, AI, облачни услуги и блокчейн – и тяхното приложение в практиката. Описани са европейските и национални програми за финансиране, добрите примери и основните предизвикателства. Заключението подчертава, че дигитализацията е пътят към по-ефективно, устойчиво и конкурентно земеделие, което осигурява по-добро качество на живот в селските общности.
Дигитализацията – двигател на съвременното развитие
Дигитализацията навлезе широко в ежедневието и икономиката, като се превърна в основен фактор за развитие. Колкото по-бързо се осъществи адаптацията към тези процеси, толкова по-успешно могат да се развиват дейностите във всички сфери. Внедряването на цифрови технологии във всеки аспект на обществения и стопанския живот води до дълбока трансформация на традиционните процеси и услуги. Това включва автоматизация на бизнес процеси, използване на интернет и мобилни технологии, развитие на електронно управление и други форми на дигитална трансформация.
Ясен пример за дигитализация е преминаването от физически магазини към онлайн търговия или от ръчно водене на счетоводство към използването на специализиран софтуер.
Какво представлява дигитализацията
Дигитализацията е процес на преобразуване на аналогова информация в цифров формат, както и на интегриране на цифрови технологии в различни области на живота и бизнеса. Това включва използване на компютърни системи, интернет технологии и софтуер за автоматизация, оптимизация и усъвършенстване на процесите в комуникациите и услугите.
В бизнес контекста дигитализацията намира приложение както в автоматизацията на производствени линии, така и във внедряването на онлайн платформи за продажби и обслужване на клиенти. Тя прави процесите по-бързи и ефективни, улеснява работата и променя начина, по който хората взаимодействат с информацията и технологиите.
Основни елементи на дигиталните технологии
Интернет на нещата (IoT) – представлява мрежа от физически обекти, оборудвани със сензори, софтуер и други технологии, които позволяват свързване и обмен на данни. Възможностите за приложение в земеделието са изключително широки. Например сензори могат да измерват количеството вода, необходимо за напояване на различни култури, като така се пести ценен воден ресурс и се създават оптимални условия за отглеждане. Това е особено актуално, предвид факта, че около 30% от територията на страната са с ниски водни запаси и подложени на засушаване, а още 40% се намират на границата на сушата. Подобни технологии са особено полезни за растениевъдството и за производителите на плодове и зеленчуци.
Изкуственият интелект (AI) е друга важна част от дигитализацията. Той представлява технология, която имитира човешката мисловна дейност и подпомага вземането на правилни и ефективни решения. Изкуственият интелект позволява на машините да учат и да реагират въз основа на натрупани данни. В земеделието той намира приложение в програми за прогнозиране на болести по културите и в системи, които подпомагат развитието на органичното земеделие чрез оптимизирано използване на препарати и ресурси.
Облачните услуги също са съществен елемент на дигитализацията. Те представляват платформи за съхранение и обработка на данни, достъпни през интернет. Големите бази данни, обработвани чрез облачни технологии, могат да бъдат използвани за прогнозиране на реколтите на база климатични модели и агрометеорологични данни. През последните години се наблюдават все по-екстремни климатични условия, а 2025 г. не прави изключение – студовете през април и май доведоха до почти пълна липса на плодове в България, което подчертава нуждата от интелигентно управление на риска чрез дигитални решения.
Блокчейн технологиите осигуряват сигурна система от данни, която гарантира проследимост и прозрачност на информацията. В селските райони те могат да се използват за проследяване на произхода на хранителните продукти – от фермата до магазина и крайния потребител. Това е особено полезно за клиентите, които търсят биологична продукция, и дава сериозен тласък на развитието на органичното земеделие.
Дигитализацията в селските райони
Дигитализацията има редица специфични характеристики, когато се прилага в селските райони. Интернет на нещата (IoT) и интелигентните устройства се насочват основно към земеделието и управлението на природните ресурси. Освен това тя създава стимул за развитие на местната икономика чрез разгръщане на онлайн канали за продажба, реклама на селскостопански продукти и предлагане на услуги.
Фермерските онлайн пазари, платформите за директни доставки и маркетинговите кампании в интернет са съвременни форми на търговия, които дават възможност на производителите да достигнат директно до крайния потребител. Все по-популярна става практиката на ежеседмични „кутии с фермерски продукти“, които се доставят директно от производителя до дома на клиента. В интернет пространството вече има много примери за ефектни реклами и успешни кампании на фермери, които предлагат собствена продукция онлайн.
Влияние върху социалното и икономическото развитие
Новите технологии са в основата на модерното земеделие и на устойчивото развитие на селските райони. В по-отдалечените райони, където достъпът до социални услуги, здравеопазване и образование е ограничен, дигитализацията отваря нови възможности – дистанционно обучение, телемедицина, електронни административни услуги и дигитални библиотеки.
Освен това, чрез дигитализацията се създават нов тип работни места и се стимулира предприемачеството. Иновациите в селските райони повишават възможностите за заетост, подобряват качеството на живот и насърчават задържането на младите хора в техните общности.
Възможности за финансиране на дигитализацията в земеделието
Възможностите за финансиране на дигитализацията в земеделието са свързани с европейски и български фондове, които подпомагат земеделските производители по пътя на иновациите. В обединена Европа работят няколко основните Европейски политики и програми, свързани с дигитализацията на селското стопанство. Това са програмите Horizon Europe, Digital Europe Programme, Европейски фонд за регионално развитие (ERDF), Green Deal, Connecting Europe Facility (CEF). Опис на всяка една от тях накратко:
- Horizon Europe – финансиране за иновации и устойчиво управление .Тя подпомага интелигентното управление на ресурси и устойчивото развитие, свързаността на селските райони. В България тя се прилага от 2021 година.
- Digital Europe Programme – Целта на програмата е да се изградят дигитални иновационни хъбове, да се провеждат обучения. През последните 5 пет години у нас са изградени множество дигитални хъбове по тази програма.
- Европейски фонд за регионално развитие (ERDF) – финансиране за интернет и дигитални услуги. Основан е през 1975 г. и един от най-старите в ЕС. Чрез него се финансират широколентовите мрежи и дигитализацията на местните услуги. В България се прилага още при влизането в ЕС.
- Зелен пакт (Green Deal) –има за цел да насърчи интелигентно управление на ресурси и устойчиво земеделие. Прилага се у нас от 2019 година, като част от Общо европейската стратегия
- Стратегия „Умни села“ – насочена към технологии за подобряване на качество на живот и в селските райони. Целта е да се предоставят технологии, които да насърчат местната икономика. Прилага се у нас от 2020 година чрез Програмите за развитие на селските райони.
- Connecting Europe Facility (CEF) – подкрепа за високоскоростни мрежи. Насърчава се широколентови и трансгранични дигитални проекти.
В България освен тези европейски програми действат и национални програми за дигитализация. Основните политики и програми в тази сфера, които са актуални към 2025 година в Република България са:
- Национална стратегия за дигитализация (2021–2030) – цели да се подобри свързаността и да се развие дигитално земеделие.
- Програма за развитие на селските райони (ПРСР) – субсидии за смарт технологии. В нея се подкрепят различни инициативи за развитието на селските райони, включително и субсидиране на смарт технологии.
- Закон за електронно управление – нормативна база за дигитални публични услуги.
Вече има добри примери в местни инициативи – Смолян, Видин, Добруджа (IoT във водоснабдяването и управлението на услуги). Добри практики, които се вписват в концепцията за „Smart Villages“ има в Смолян – дигитално управление на ВиК услуги чрез IoT технологии (сензори за налягане и загуби на вода). В Добруджа – прилагане на IoT устройства за измерване на почвена влажност и автоматизирано напояване в земеделието.
Възможности за прилагане и развитие в Република България на дигитализация в селското стопанство свързано с наличието на интернет. По данни на НСИ (НСИ, 2024), 84.3% от домакинствата в селските райони имат интернет, което е благоприятна основа да се развива дигитализацията. Възможните сектори и приложения на дигитализацията в селските райони са:
- Земеделие, където успешно може да се използва – IoT за измерване влажност почва и повишаване ефективност от напояване (Добруджа), дигитални платформи за търговия със селскостопанска продукция и др.
- Приложение на дигитализацията в сектор образование и култура се свързва с онлайн курсове, дигитални библиотеки.
- В Администрация – електронни услуги, IoT система за управление на отпадъци за оптимизиране логистика (Габрово).
- В туризъма чрез дигитален маркетинг, чрез виртуални турове на музеи и обекти, образователни програми, интерактивни гидове и 3D реконструкции
Разбира се приложението на дигитализацията е свързано с определени трудности.
Основни предизвикателства са свързани с наличието на добре изградена интернет мрежа се свърза първо с липса на инфраструктура -особено в Северна България, където има по-малко от 60% покритието на широколентов интернет.
Съществуват и финансови ограничения за МСП .Разходите за нови технологии са твърде високи за малките и средни предприятия.
Недостиг на квалифицирани кадри Повечето от специалистите с техническо образование предпочитат да работят в големите градове.
Ниска обществена информираност за ползите от дигитализацията, Повечето хора в селските райони гледат с недоверие към нея. Често казват:“ Интересно е , но не е за нас. “ Липсват обучения в тази сфера.
Не са за подценяване и административни бариери -например няма регулации за ползване на дронове в земеделието и това забавя дигитализацията.
Прилагането на новите технологии в земеделието са свързани с инфраструктура, обучения ,административни промени и насърчава на публично частни партньорства. По отношение на инфраструктура са необходими инвестиции в широколентов интернет и 5G. Обучения в селските райони, които да квалифицират местни кадри, особено младежи и предприемачи. Подкрепата за МСП се изразява в субсидии, данъчни облекчения, обмен на добри практики. Административни промени е необходимо да бъдат съобразени с адаптиране на законодателството към нови технологии (дронове, блокчейн, AI). Насърчаване на публично-частни партньорства и кампании ще доведат до разработване на устойчиви дигитални решения и повишаване на обществената информираност. В крайна сметка целта на дигитализацията в селското стопанство е да се създадат устойчиви, свързани и конкурентоспособни селски общности.
В заключение очакваните ефекти от дигитализацията в селското стопанство е че, тя ще донесе по-висока ефективност на земеделието чрез внедряване на умни технологии. Подобрена устойчивост на общностите чрез достъп до е-услуги, здравеопазване и образование. Развитие местна икономика чрез насърчаване дигитални иновации и електронна търговия. Нови работни места и квалификации. По-голяма конкурентоспособност на селските региони. Осигуряване на устойчиво управление на природните ресурси чрез интелигентни решения.
Община Стамболово е малка селска община, но с активни и предприемчиви земеделски производители, които работят по проект за внедряване на дигитализация при реализиране на селскостопанската продукция в рамките на проекта „Фреш“.
Автор: д-р Даниела Стоянова – УНСС
