Царският орел – обща кауза

0
Divel

Чували ли сте израза „за птиците няма граници“? Тази фраза сякаш е създадена за царския орел.

Това е вид едра граблива птица с размах на крилете около 2 метра. В младежките си години царските орли скитат на големи разстояния. Български птици са странствали до страни като Украйна, Русия, Сирия, Израел, Етиопия и Судан. У нас тази величествена птица може да бъде видяна в Сакар планина, Дервентските възвишения, западните предпланини на Странджа и полетата по долината на р. Тунджа. В България има 35-40 двойки, като нашите орли са част от Тракийската популация на вида, заедно с още 55-60 двойки, гнездящи в европейската част на Турция.

Старско

Малката численост на вида го прави уязвим от изчезване при промяна в условията на средата в гнездовите му територии. Всъщност преди малко повече от 20 години в България са били останали само 7 гнездящи двойки царски орли. Плашещо, при положение, че през 19 век царският орел е отбелязан като широко разпространен и с висока численост, заемащ разнообразни местообитания. Видът е бил на път да се присъедини към изчезналите от нашата природа животински видове, като немска есетра, тюлен монах и брадат лешояд. Как се е стигнало до това положение?

Макар в далечното минало орлите да са покровителствани от някогашните българи, след началото на 20-ти век наред с другите хищни птици са били целенасочено унищожавани. През 1920-те години и у нас започва масова кампания срещу грабливите птици. Обявили са ги за „вредни“ и масово са ги избивали. Чак докъм 1960-те години ловците дори са били длъжни да представят всяка година крака на убити грабливи птици за заверка на ловните билети.

За съжаление и сега се случва ловци да стрелят по хищни птици, включително по орли. Всяка година в Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани“ постъпват простреляни орли, ястреби и соколи. Два царски орела с поставени проследяващи устройства също бяха простреляни. Отровите са другата голяма заплаха. Използването на отровни примамки срещу вълците, продължило дори през шестдесетте години на миналия век, е друга причина за изчезването на царските орли. Тъй като те също се хранят с мърша, са загивали масово на отровената храна. Сега използването на отрова е строго забранено, защото представлява заплаха не само за домашните животни и за дивеча, но и за хората!

Електропроводите също причиняват смъртност сред царските орли. Орлите загиват най-често от токов удар, когато докоснат два проводника или проводник и заземена част от съоръжението. В България голям процент от електропроводите са опасни за едрите грабливи птици и щъркелите. Царските орли обичат да кацат на стълбовете. За съжаление, птиците не могат да различават опасните от безопасните.

Целенасочените природозащитни усилия за спасяването на царските орли в България в последните двадесетина години са пример за това, как с прилагането на правилните мерки можем да спасим изправен на ръба на изчезването си вид. В какво се изразяват тези усилия?

Успешната работата по опазване на царския орел в голяма степен се дължи на въвличането и ангажираността на много неправителствени организации, институции и местни общности. Охраняват се гнезда на царски орли, за да се осигури спокоен гнездови сезон на птиците. Стоят се изкуствени гнезда за вида, тъй като естествените гнезда често падат по време на летните бури.

Създават се бъдещи гнездови местообитания на вида чрез засаждането на бързо растящи тополи. Прави се допълнително подхранване на птиците през зимните месеци, което увеличава шанса им за оцеляване. Обезопасяват се рискови електрически стълбове, като се премахва опасността едра птица да предизвика токов удар. Подобрява се начинът за управление на пасища – местата, където орлите ловуват. Възстановяват се лалугерови колонии, тъй като това е предпочитана храна за орлите особено през времето, в което изхранват малките си.

Международното сътрудничество също е ключово за опазването на вида. Проект „Eagles Beyond Borders“, финансиран от програма „Интеррег-ИПП за трансгранично сътрудничество България – Турция“, е един от тези примери за сътрудничество за опазването на тракийската популация на царските орли в България и Турция. Самата турска част от тази популация е открита по време на съвместна българо-турска експедиция през 2008 г. в рамките на проект по програма Трансгранично сътрудничество. От тогава досега експертите от БДЗП извършват ежегоден мониторинг в Тракия съвместно с турски колеги.

Успешната работа по опазването на царския орел в България е международно призната. Проектът на БДЗП по програма LIFE „Save the Raptors“ за опазване на царския орел и ловния сокол спечели първата награда Натура 2000 за природозащита на Европейската комисия. През 2014 г. БДЗП получава престижната международна награда Уитли. Нейно кралско височество принцеса Анна връчи на Стойчо Стойчев отличието, наричано още „Зелен Оскар“, за големия принос в опазването на царския орел в Югоизточна България.

Популацията на царския орел в България бавно се възстановява, но всяка несъобразителна промяна в начините за управление на околната среда може да доведе до бързото загиване на вида. Например в момента се готви промяна на Закона за лова и опазването на дивеча, в която поставянето на отровни примамки се легализира с цел борба с африканската чума по свинете. Ако това стане факт, може да създаде огромен риск за редица застрашени видове, сред които е и царският орел.

 

Автор: Антон Стаменов

Оставете Коментар

Предишна публикация:
Артилерийците гърмяха на полигона в Корен
Започва най-мащабното учение през последните 20 години на полигона в Корен

Заразените с коронавирус у нас са близо 400
63-годишна лекарка и 71-годишен мъж с COVID-19 са починали в областта

Затвори