Историята, казват, първо се случва като трагедия, после като фарс, а в България – като мащабен затворен комплекс без строително разрешение.
Добре дошли в местността Баба Алино край Варна, където носталгията по славното Весело село Ставри Димитрово удари като мощен ураган от дежа вю.
Ако някогашното Министерство на веселбата край язовир “Ивайловград” беше романтичен пионерски опит в изкуството на незаконната архитектура, то варненският му наследник е истински дигитализиран шедьовър на XXI век.
Тогава имахме скромни вили с незаконно ВиК. Днес имаме над 100 постройки, изникнали сред дъбова гора, които някак са успели да си изкарат скици от кадастъра, да си плащат чинно местните данъци и дори да се рекламират в интернет с басейни и СПА. Гениално! Държавата гордо прибира таксите за имоти, които официално… не съществуват.
В Ставри Димитрово държавата влезе с показни багери, оставяйки след себе си призрачни руини от бетон, които Община Любимец нямаше пари да изчисти. В Баба Алино сюжетът е още по-вълнуващ: Институциите традиционно разбраха последни, въпреки че сигналите валят от три години. Политиката веднага организира национален шампионат по прехвърляне на горещия картоф.
Инвеститорите отнесоха строителната ограда с финес, за да “не създават напрежение”. Разликата? Митничарите от язовира бяха аматьори. Модерният “незаконен град” край морето вече се продава с ипотечни кредити на зелено.
Единственият въпрос, който остава след това архитектурно дежа вю, е: кога ще открием следващото Весело село? Запазете си места отрано – документите за търпимост и кадастралните вписвания очевидно са включени в цената.
Автор: Развигор Разколников
