154 088 души, или 78.5% от жителите на област Хасково се самоопределят към българската етническа група към 7 септември 2021 г., според резултатите от националното преброяване, сочат от НСИ. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 0.9 процентни пункта. Българската етническа общност преобладава във всички области на страната с изключение на Кърджали и Разград, където формира съответно 29.0 и 39.7% от населението.
Към турската етническа група в област Хасково са се самоопределили 25 555, или 13.0% от отговорилите. Относителният им дял нараства с 0.5 процентни пункта в сравнение с 2011 година.
Лицата, самоопределили се към турската етническа общност, са концентрирани териториално главно в областите Кърджали (64.5%), Разград (50.4%), Търговище (37.7%), Силистра (37.1%) и Шумен (31.3%). Общо в 5-те области живее почти половината от населението, самоопределило се към турската етническа група – 48.4%, според резултатите от преброяването.
Към третия по численост ромски етнос в област Хасково са се самоопределили 12 572, или 6.4% от участвалите в анкетата. Относителният дял на населението от тази етническа група намалява с 0.6 процентни пункта в сравнение с 2011 година.
Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички области на страната. Най-голям е делът й в областите Сливен – 15.3%, и Монтана – 11.5%, следвани от Шумен – 8.0%, Добрич – 7.2%, и Ямбол – 7.1%.
Към други етнически групи в област Хасково са се самоопределили 1 764 души, или 0.9%. Лицата, посочили, че не могат да се самоопределят, са 362 (0.2%), а отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 1 892, или 1.0%.
Според териториалното разпределение по етническо самоопределение към 7 септември 2021 г. в градовете на област Хасково живеят 77.5% от българския, 48.6% от турския и 52.4% от ромския етнос.
Майчиният език е вторият традиционно изучаван при преброяванията етнокултурен признак. Българския при преброяването в област Хасково са посочили 150 186 души, или 78.5% от населението, турския -25 424 души (13.3%) и ромския – 12 198 души или 6.4%. Друг майчин език са посочили 1 831 души, или 1.0%. Отговорилите, че не могат да определят майчиния си език са 313 (0.2%), а отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 1 450, или 0.8%.
Вероизповеданието е принадлежността към дадена група, обособена исторически и характеризираща се с определени религиозни обреди (източноправославни, католически, протестантски, мюсюлмански и други). Към християнското в област Хасково са се причислили 134 343, или 70.2%, като преобладават източноправославните християни – 131 227, или 97.7% от посочилите християнско вероизповедание. Следват лицата с протестантско – 2 144 (1.6%), католическо – 208 (0.1%), и арменско апостолическо- 135 (0.1%). Отговор „друго християнско“ са избрали 629, или 0.5%.
В териториален аспект най-висок е делът на самоопределилите се към християнско вероизповедание в областите Кюстендил (88.5%), Видин (86.9%), Перник (86.6%) и София (83.4%), а най-нисък – в областите Кърджали (15.6%), Смолян (24.2%) и Разград (35.8%).
Мюсюлманско вероизповедание в област Хасково са посочили 27 914 лица, или 14.6%, юдейско – 39, а други вероизповедания изповядват 78 лица.
Самоопределилите се към мюсюлманско вероизповедание са концентрирани предимно в областите Кърджали (69.6%), Разград (55.0%), Търговище (43.7%), Смолян (41.1%), Силистра (39.1%) и Шумен (34.3%). Най-нисък е този дял в областите Видин, Монтана, Перник и Кюстендил – по 0.1%.
Към 7 септември 2021 г. 6 900 (3.6%) в област Хасково са отговорили, че нямат вероизповедание, 7 764 (4.1%) са изпитали затруднения да определят своето вероизповедание, а 14 364 (7.5%) са отбелязали, че не желаят да отговорят.
Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания, отчитат от НСИ.
Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.
При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци.
