100-годишнина чества днес Трифон Видаркински, ветеран от Втората световна война и строител на Димитровград. Поздравления той приемаше в кметството на село Долно Брястово, където живее от години със съпругата си. Да го поздравят пристигнаха кметът на Димитровград Иво Димов, председателят на общинския съвет в Минерални бани Мехмед Лятиф, както и от областната структура на ветераните. Поздравителен адрес бе получен и от министъра на отбраната Димитър Стоянов, като Трифон Видеркински получи и почетен плакет.
Благодарствен адрес, торта във формата на книга и лоза за засаждане, с пожелание да прибира от бъдещата реколта, подари димитровградският кмет на столетника, а на съпругата му баба Мария – роза, която да посади.
„Изключително ми е приятно да поздравя един човек, който е жив свидетел на световните катаклизми от миналия век – войните, бурния технически прогрес, политически и обществени промени, съпричастен и с изграждането на един нов град – Димитровград. Подобни хора трябва да бъдат ценени, почитани и уважавани Иска ми се да взимаме повече от мъдростта им, за да не повтаряме грешките, а да надграждаме към по-добро”, каза в поздравлението си Иво Димов.
Трифон Видаркински е със завидна свежа памет, ходи сам с помощта на бастун и проявява чувството си за хумор. Съветът му към младите е да водят по-умерен живот.
Трифон Видаркински е роден на 3 февруари 1923 година в с. Борован, обл. Врачанска. Завършва основно образование и Земеделско училище в родното си село. От 1940 г. до 1943 г. работи във фабрика „Регулатор“ във Враца, където завършва и Занаятчийско училище.
От 15.09.1943 г. е войник в Първи армейски, артилерийски полк в София. Участва в първата и втората фаза на Втората световна война заедно с двамата си братя Димитър и Спас.
От 1945 г. работи, като стругар в София. През 1951 г. е командирован в Димитровград, където активно участва при монтажа на машините в новостроящия се Химически комбинат и пускането им в експлоатация. В последствие е работил в комбината, като монтажнин, началник смяна, началник на стругарски цех, началник на производствено-технически отдел и заместник-директор на Ремонтно-механичен завод към Химическия комбинат.
След пенсионирането му през 1991 г. е назначен в Химремонтстрой-Димитровград, където участие в пускане на новото производство за амониева селитра в Химическия комбинат.
За високи постижения в трудовата си дейност е награждаван с много награди и отличия, най-значимите от които са: сребърен орден на труда; орден „Червено знаме на труда“ и орден „Г. Димитров“, златен.
През 1953 г. сключва брак с Мария Стефанова от Хасково. Заедно отглеждат и възпитават синовете си Румен (починал 1997г.) и Стефан. Днес се радват на 4 внука и 4 правнука.
Оставете Коментар