Над 10-метрова клада навръх Сирни Заговезни спретнаха край стамболовското село Тънково.
Големият огън пламна по тъмно след 19 часа в местността “Бял панаир”. На ритуала присъстваха десетки хора от близките села и от Хасково.
“Това е много стара традиция, още от древни времена. Не във всички села я има, обикновено се прави в тези с прабългарски произход. Хвърлят се запалени стрели, всяка е с пожелание – за здраве, любов, късмет”, разказа Георги Майоров, който бе дошъл от областния град.
“Всяка година сме тука. Въпреки пандемията отново дойдох”, сподели Антон Атанасов. Основното, което си пожелаваха всички, бе здраве.
Смята се, че огънят има пречистваща сила и чрез него се изгарят злите духове. Мятането на “чавги” е характерна част от празника. Тя е изработена от дърво, пали се от огъня и се изстрелва. Смята се, че колкото по-далеч стигне, по-дълъг ще е живота на този, на когото е наречена.
Кметът на селото Иван Георгиев се бе погрижил и за 5-минутна пищна заря, която озари небето над село Тънково.
Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината – Великденският, а с него се свързват и кукерските игри.
Прогонването на злите сили с уникалното ляво кукерско хора в Ивайловград, което трябваше да се състои днес, бе отложено от кмета Диана Овчарова.
Според българската народна традиция празникът е границата между зимата и пролетта – природата, която се възражда.
В различните краища на страната е наричан с различни имена – Сирници, Сирни поклади, Сирница, Рия, Запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други.
