Социалното предприемачество като възможна реализация за младите хора

0

Социалното предприемачество все още е новост за много хора, въпреки че съществуват редица закони и документи, регламентиращи голямото разнообразие на организационни форми в европейските страни.

Социалното предприемачество по своята същност представлява дейност, която има за цел да реши даден социален проблем чрез спазване на определени предприемачески принципи на организация, създаване и управление на предприятие за постигане на определена социална цел. Социалните предприятия трябва основно да са в интерес на общността (интересът може да е социален, обществен и/или екологичен).  Те не разпределят дивиденти и обединяват динамиките на традиционния бизнес със социалното съзнание на благотворителност и социална отговорност.

В съвременните условия за голяма част от младите хора не са осигурени достатъчно възможности за трудова заетост. Бързо извършващата се социална промяна на пазара на труда изисква адаптивност към изискванията на предлаганите възможности. Самонаемането чрез създаване на социално предприятие е един добър начин за осигуряване на заетост. Социалните предприятия освен че оптимизират икономическия растеж, създават и работни места в рамките на общността. Те обезпечават социалната реализация на представителите на уязвимите социални групи. Социалното предприемачество като цяло осигурява нови възможности за бизнес и трудова заетост особено сред младите хора, които са по-склонни към използването на иновативни подходи и практики. Иновациите са тяхна характерна черта, защото  продуктите и услугите, които те предлагат, както и използването на организационните и продуктивните методи им дава възможност да се ограничат в силно конкурентната среда. Често в практиката се наемат най-уязвимите членове на обществото (социално изключените). По този начин социалните предприятия допринасят за повишаване на социалното сближаване, заетостта и намаляване на неравенството сред населението.

За да се подкрепят младите хора да разширят участието си в социалното предприемачество, е необходимо да се:

  • Насърчава младежкото предприемачество чрез образование, обучение и осигуряване на методическа помощ, тъй като образованието се счита за основен инструмент за постигане на индивидуалните потребности на гражданите и начин за подобряване на качеството им на живот;
  • Осигурява финансова подкрепа от различни програми на ЕС, които да подпомогнат ресурсно младите хора в усилията им да развиват социалното предприемачество;
  • Въвежда систематичен подход и използване на съществуващите законови и други инструменти, който да мотивира младите хора при вземането на решения за започване на собствена стопанска дейност и кариера. Освен това трябва да се цели постигането на успех в тази кариера чрез подход, който да подкрепя младите хора, например в тяхната креативност, способността им да се справят с рисковете, управлението на неуспехите и тяхното отговорно поведение.

Ето и кратка информация, която дава обща представа за социалното предприемачество и която може да провокира интереса на младите хора по темата, както и на местните власти, които имат възможности да намерят допълнителни инструменти за подкрепа и реално сътрудничество с младите предприемачи от тяхната територия.

Най-често социалните предприятия могат да бъдат разпознати като кооперации (в които като физически лица участват представители на уязвимите групи) или организации, които извършвайки бизнес, си поставят социални цели и има механизъм, по който се гарантира, че цялата или част от печалбата се реинвестира в самото предприятие. В някои от държавите с развита социална икономика, често използвана форма са неправителствените организации (НПО). В много от случаите НПО извършват социални услуги за конкретна целева група, а социалното предприятие надгражда подкрепата като създава условия за трудова заетост и за бизнес дейност, в която участват или ползите от която осигуряват допълнителна подкрепа на уязвимите групи.

Много често социалното предприемачество се реализира като част от обща програма за социални услуги (класически – дневни центрове, центрове за рехабилитация и пр.). На практика, първата подкрепа, най-често в ситуация на криза или за да развият определени умения, се предоставя от социалната услуга. Социалното предприемачество надгражда социалните интервенции като всъщност играе ролята на мост към активно социално включване – заетост, образование, обучение, услуги. Това предопределя в някои случаи механизмите на финансиране, според които определени организации, които развиват тази дейност, получават диференцирано финансиране от различни източници – такси срещу заплащане, донорско финансиране, субсидии за започване на малко и средно предприятие и пр..

Ето и някои примери от Холандия, които могат да послужат като идея за собствен бизнес:

  • De Passarel (http://www.de-passerel.nl/) е организация – доставчик на социални услуги и грижи (домове за настаняване и дневни центрове за деца и възрастни) за над 1000 лица с интелектуални затруднения  в общините Апълдорн, Епе и Воорст. Тази дейност е надградена с няколко предприемачески инициативи, чрез които се осигурява трудова заетост за включените в социалните услуги потребители и се засилва ефектът на работата за тяхната социална интеграция и умения за самостоятелен живот. Социалното предприемачество е развито в 12 направления сред които са: Stilema – Магазин за стоки втора употреба, в който се предлагат услуги по разглобяване и възстановяване на компютри и аудио техника, ремонт на мебели, доставки по домовете; сортиране на дрехи и други.
  • Het Oude Kantongerecht е хотел и ресторант;
  • De Boerderij е ферма, която произвежда животинска и земеделска продукция;
  • De Kruidentuin е оранжерия, която произвежда и продава свещи;
  • Het Atelier е ателие за производство и продажба на предмети, изработени от текстил и керамика.

Предвид социалните цели, които си поставят социалните предприятия и спецификите на целевите групи, успешното им развитие зависи силно от традициите и средата за развитие на партньорства между нестопанския и корпоративния сектор, както и между нестопанските организации и публичните власти.

Едно от най-големите ограничения е постигане на устойчивост в дългосрочен план, тъй като социалните цели и задачи затрудняват бизнес частта. Затова и най-често програмите, насочени към подкрепа на социално предприемачество, са малки грантове за започване на дребен бизнес, инвестиции в развитие на бизнес умения, комуникации и пр.

В България социалното предприятие може да бъде създадено под различна правно-организационна форма – като НПО (според легалния термин – юридическо лице с нестопанска цел – ЮЛНЦ), търговско дружество или кооперация.

Като социални предприятия в България най-често се разпознават:

 

  • Специализираните предприятия (търговски дружества) и кооперации на хора с увреждания. В този случай социалното предприемачество се изразява предимно в осигуряване пряко на заетост на уязвими групи.  

 

За тази група социални предприятия е предвидена допълнителна регистрация с оглед спазване на специалните характеристики, предвидени в законодателството (ЗИХУ) – вписване в регистъра към АХУ. Във всички останали случаи допълнителни регистрации ще са необходими само доколкото такива са предвидени за дадената дейност.

 

  • ЮЛНЦ – социално предприятие се изразява в извършването на свързана с мисията (социални/нестопански цели) стопанска дейност – пряко или чрез собствено търговско дружество. В рамките на стопанската си дейност тази група социални предприятия могат да:

 

    1. осигуряват заетост на представители на уязвима група;
    2. предоставят услуги на пазарен принцип, пряко предназначени за задоволяване нуждите на уязвимите групи;
    3. генерират приход от стопанската си дейност, който се реинвестира в разширяване на подкрепата за уязвимата група;
    4. съчетават и трите подхода – което в случая със социалните предприятия на нестопанските организации е най-често използваният подход.

Съгласно действащото българско законодателство и установената практика дейността на социалните предприятие често се изразява в предоставянето на следните видове подкрепа/ услуги:

  • Осигуряване на работа на лица от уязвимите групи и посреднически услуги по заетост, която се осъществява в рамките на самото социално предприятие, т.е. то самото се явява работодател на лица от уязвимите групи. Такава дейност осъществяват специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания, тъй като едно от изискванията на ЗИХУ към тях е определен брой лица от персонала да бъдат лица с увреждания. Наред с тях в практиката има и редица социални предприятия – ЮЛНЦ, които също наемат на работа лица от уязвимите групи (пример: обществена пералния, в която работят жени жертви на насилие и др.).
  • ЗЮЛНЦ предвижда специални изисквания към ЮЛНЦ и извършваната от тях стопанска дейност, които в най-голяма степен ги доближават до разбирането за социално предприятие. Това са:
    • Основните им цели са нестопански (социални), които са свързани с предмета на основната дейност на ЮЛНЦ;
    • Приходите от стопанската дейност следва да се използват за постигане на определените в устройствения акт нестопански цели на ЮЛНЦ,
    • Ппечалбата, реализирана от извършваната стопанска дейност не се разпределя между учредителите, членовете, членовете на органите или други свързани или несвързани лица в организацията, подобно на всички останали търговци.

Важно: Това е една от най-успешните форми на социални предприятия, тъй като позволяват лесно съчетаване на социалните цели с икономически такива. ЮЛНЦ имат предимства пред икономическите субекти по повод търсенето на социален ефект, защото:

  • Тяхна основна цел не е преследване на печалба (каквато е на икономическите субекти), а постигане на идеални цели, свързани с развитие на важни сфери от общ интерес, форми на подкрепа и пр.;
  • Според спецификата си, те са близко до хората и техните проблеми, познават нуждите им и това прави възможно лесно да могат да се ориентират какво ще е най-доброто за хората и да изберат най-подходящите интервенции;
  • Могат да генерират допълнителни ресурси и да надграждат, като съчетават публичните ресурси с дарителските.

Социалното предприятие може да бъде регистрирано и като търговско дружество. Според българското законодателство съществуват следните видове търговски дружества: събирателно дружество; командитно дружество; командитно дружество с акции; дружество с ограничена отговорност; акционерно дружество. По принцип юридически лица (включително ЮЛНЦ) и физически лица могат да бъдат учредители и съдружници във всеки един от тези видове търговски дружества. Има случаи, когато ЮЛНЦ отделят стопанската си дейност в отделно търговско дружество Дори и в тази хипотеза, останалите критерии остават гарантирани, доколкото печалбата реализирана от търговското дружество може да бъде разпределена само в полза на самото ЮЛНЦ и така пак ще бъде реинвестирана в постигането на социалните му цели.

Специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания са по дефиниция социално предприятие.Техният статут е изрично регламентиран в ЗИХУ. Следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 316 от КТ, общините, държавните органи и работодателите с над 300 работници имат задължението да създават специализирани предприятия или цехове за лица с трайно намалена трудоспособност. Според закона (чл. 28 от ЗИХУ) специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания са тези, които отговарят на следните критерии:

  • регистрирани са като търговски дружества по ТЗ или като кооперации по ЗК;
  • произвеждат стоки или извършват услуги;
  • имат относителен дял на лицата с трайни увреждания, както следва: за специализирани предприятия и кооперации за незрящи и слабовиждащи лица – не по-малко от 20 на сто от списъчния брой на персонала; за специализирани предприятия и кооперации на лица с увреден слух – не по-малко от 30 на сто от списъчния брой на персонала; за специализирани предприятия и кооперации на лица с други увреждания – не по-малко от 30 на сто от списъчния брой на невписани са в регистъра за специализирани предприятия и кооперации, поддържан от АХУ (чл. 29 от ЗИХУ).

С други думи социалното предприемачество все повече подлага под въпрос правенето на бизнес само за печалба, а социалните предприятия се развиват по цял свят дори ако статистически са още само бизнес ниша. Освен това, те играят важна роля при решаването на различни социални и икономически предизвикателства, както и спомагат за реализирането на приобщаващ растеж и социална интеграция. Освен че допринася за създаването на нови работни места на местно ниво, социалното предприемачество подкрепя демократичното включване, както и подобряването на социалните услуги.

Настоящият материал е изготвен в изпълнение на проект SOCIAL FORCES, реализиран с финансовата подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) чрез Програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Гърция – България 2014–2020 г.“

Сдружение „Съюз за възстановяване и развитие“ носи цялата отговорност за съдържанието на публикацията и при никакви обстоятелства не може да се приеме, че тя отразява официална позиция на Европейския съюз или на Министерството на регионалното развитие.

Оставете Коментар

Предишна публикация:
Мюмюн Искендер с 12 номинации за кмет на община Минерални бани
Мюмюн Искендер ще бъде кандидатът на ДПС в Минерални бани

Буря затвори пътища, евакуираха хора във Валенсия/ВИДЕО/

Затвори