Развитие на социалното предприемачество в България

0

Значителна част от икономиката на Европа реализира печалби, насочени не само към инвеститори и собственици, а и към уязвимите групи. Това се отнася преди всичко за „социалната икономика“, която се осъществява под различни организационни форми (асоциации, фондации, кооперативи, социални предприятия и др.). Според информация на Европейската комисия за растеж и социална икономика, съществуват 2 милиона социални предприятия в Европа, тоест 10% от всички предприятия в ЕС. Повече от 11 милиона души – 6% от служителите в ЕС – работят за социални предприятия. Те имат различни правни форми и цели, от земеделие и банкерство, до предоставяне на работа и приют.

Докладът от 2016 г. за социалните предприятия и техните еко-системи “Social Enterprises and their Eco-systems: Developments in Europe”, базирайки се на организационното определение на Комисията, отбелязва, че социалните предприятия съществуват във всички държави членки на Съюза, независимо от националната система и наличието на активен трети сектор, традиция на кооперативи или специални законови разпоредби. В зависимост от националната правна система социалните предприятия покриват различни видове правни и организационни структури, работят в различни полета и реализират разнообразни взаимоотношения с хората.

Социалната и солидарна икономика е форма на предприемачество, насочено към една или няколко социални дейности и/или социални цели, осъществявани от предприятия, включително чрез производство на различни стоки или предоставяне на услуги, в сътрудничество с държавните или местните органи или самостоятелно. 

През последните години в България социалната икономика и социалното предприемачество непрекъснато се развиват и разширяват. Това се дължи на техния потенциал за намиране на решения на социални проблеми, създаване на устойчиви работни места, улесняване на социалната и трудовата интеграция, борба срещу бедността и социалното изключване.

Приетият през 2018 г. Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика цели да насърчи развитието на социалната и солидарна икономика като стопански отрасъл със специални правила за:

  1. подобряване на достъпа до заетост и обучения за придобиване или усъвършенстване на професионалната квалификация с цел повишаване на жизнения стандарт на лицата намиращи се в неравностойно положение;
  2. създаване на условия за оказване на подкрепа на лицата от уязвимите социални групи за социално включване и самостоятелен начин на живот;
  3. намаляване на социалното неравенство и за устойчиво териториално развитие.

 

Практиката показва, че основните правни форми на социалните предприятия в България са:

  • Организации с нестопанска цел, които могат директно да извършват бизнес дейности; тази икономическа дейност би определила НПО като социално предприятие, ако е насочено към социална цел;
  • Кооперативи на хора с увреждания и други видове кооперации, които предоставят социални услуги или стоки на уязвими, маргинализирани хора: хора в неравностойно положение или изолирани лица;
  • Специализираните предприятия (търговски дружества) на хора с увреждания. В този случай социалното предприемачество се изразява предимно в осигуряване пряко на заетост на уязвими групи.

Кои са положителните предпоставки за социалното предприемачество в България?

Налице са редица предпоставки, които не ограничават дейността на социалните предприятия и ефекта от тяхната дейност. Това, което е благоприятно, ги подкрепя и затова можем да квалифицираме средата като добра. Тя включва следните предпоставки:

  • Поставено е началото на координирана и целенасочена държавна политика за социална икономика и социално предприемачество посредством приемането на Националната концепция за социална икономика, която е приета на 04.04.2012 г., както и поредицата планове за действие по социална икономика;
  • Съществува Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика, който урежда обществените отношения, свързани със социалната и солидарна икономика, видовете субекти и мерките за тяхното насърчаване, както и условията и реда за дейността на социалните предприятия;
  • Съществуват възможности социалното предприемачество да се извършва под различни форми;
  • Поради липсата на специален регистрационен режим всеки икономически субект може да се самоопредели, че извършва посочената дейност, което дава свобода и възможност за повече саморегулация на сектора;
  • В българското законодателство, не са въведени сериозни ограничения пред свободната стопанска инициатива, и има тенденция за намаляване на регистрационните и лицензионните режими, което подкрепя развитието на бизнес инициативите;
  • Корпоративният данък е в размер на 10%, и това само по себе си е сериозно облекчение за стопанския оборот;
  • ЮЛНЦ, които по дефиниция имат социални цели и често са водещ фактор, ангажиран с подкрепата на уязвимите групи, могат да извършват стопанска дейност и то при сравнително облекчени условия;
  • Обръща се вече по-сериозно внимание от оперативните програми на дългосрочно безработните и на младите хора до 29 години, а не само на хората с увреждания.   

Въпреки наличието на известна правна рамка и данъчни облечения са налице конкретни факти и обстоятелства, които водят до ограничаване развитието и устойчивостта на социалните предприятия в България.

Кои са ограниченията, които социалното предприемачество в България може да се сблъска?

Сред тези ограничения можем да посочим:

  • Макар да са налични Националната концепция за социална икономика и плановете за действие по социална икономика, липсва ефективна държавна политика за развитие на социалното предприемачество, която целенасочено и комплексно да стимулира и подкрепя социалните предприятия в дългосрочен план;
  • В последните няколко години има непостоянен бизнес климат в резултат на последиците от глобалната икономическа криза, както и от нестабилната политическа обстановка;
  • Според Индекса за устойчивост на гражданските организации за 2017 г. средата за тяхното развитие остава нестабилна. Липсва подкрепа за устойчивост на дейностите на НПО. Това касае особено малките организации, които остават изцяло зависими от проектното финансиране, което е краткосрочно, а конкурсите се обявяват на големи интервали;
  • Въпреки някои възможности през последните години, които бяха предоставени от ОПРЧР и разшириха на практика обхвата на уязвимите социални групи, все още липсват сериозни и дългосрочни програми, насърчаващи подкрепената и защитената заетост. Основната целева група продължава да е групата на хората с увреждания;
  • Финансовите механизми, осигуряващи започването на дейността или нейното поддържане, са сериозно ограничени:
  • Банковите кредити са без особени облекчения за някои категории социални предприятия, а за ЮЛНЦ на практика са недостъпни;
  • Рисково е финансирането чрез дялово участие, на практика е почти неразвито, има само инициативата JEREMIE, но тя е за малки и средни предприятия, регистрирани като търговски дружества. Освен това, всички инвеститори търсят на първо място възвръщаемост на инвестицията, което при социалните предприятия представлява определена трудност;
  • Ограничено е националното грантово финансиране и малко социални предприятия могат да се възползват от него;
  • Свободното събиране на такси е възможен източник, но ако услугите са насочени към конкретните целеви групи от анализа, трудно би могло да се очаква сериозен приход;
  • Липсват финансиращи програми на общинско ниво, както и на реална подкрепа от страна на местните власти.

Какви са най-често срещаните проблеми, свързани с финансирането по оперативните програми?

Това са:

  • Финансира се рядко предприемаческата дейност като такава, а се акцентира върху заетостта;
  • Достъпът е преди всичко за по-големите организации, които разполагат със сериозен финансов ресурс и имат възможност да префинансират проектните дейности;
  • Увеличава се зависимостта от грантовото финансиране;
  • Фокусът се поставя върху краткосрочните проектни резултати, които са предимно количествени и се избягва подкрепата на едно цялостно дългосрочно въздействие;
  • Рядко се предвиждат средства за организационно и институционално развитие на НПО и работата им в мрежи, които биха подпомогнали устойчивото развитие на всяко едно социално предприятие;
  • Често се изисква собствен принос, което допълнително затруднява малките предприятия.

Практиката показва, че социалните предприятия имат капацитета да се превърнат в обещаващи партньори на институциите както на национално, така и на местно ниво по отношение решаването на неотложните социални проблеми на местната общност. Това партньорство следва да бъде стимулирано, но за тази цел трябва да бъдат разработени модификации на съществуващото законодателство, да се активизират в още по-голяма степен грантовите финансирания и работата в мрежи, да станат по достъпни и облекчени банковите кредити и да се разшири подкрепата на регионалните и местните власти. Създаването на по-благоприятна бизнес среда за социалното предприемачество изисква още добра информираност и перманентно обучение на ключовите фигури, които ще обезпечат ресурсно целия процес на създаване и развитие на социалното предприемачество.

 

Настоящият материал е изготвен в изпълнение на проект SOCIAL FORCES, реализиран с финансовата подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) чрез Програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Гърция – България 2014–2020 г.“

Сдружение „Съюз за възстановяване и развитие“ носи цялата отговорност за съдържанието на публикацията и при никакви обстоятелства не може да се приеме, че тя отразява официална позиция на Европейския съюз или на Министерството на регионалното развитие.

Оставете Коментар

Предишна публикация:
Близо 17 хиляди минаха през хотелите в Хасковско за месец
Спад на приходите от нощувки в Хасковско

С 200 км в час, разсекретяват стадион

Затвори