За корупцията и другите бедствия…..

0

Корупцията е като секса – почти всички го правят, но е неудобно и невъзпитано да го споменаваш пред по-голяма компания, всички признават, че има такова нещо, но само най-удивителните и шокиращи случаи излизат наяве.

Проблемът според мен е, че българинът не припознава държавата като своя – той се държи като гост на хотел, който не е доволен от обслужването и на тръгване обира всичко от хотелската стая като дребно отмъщение за недоволството си. Защото знае, че хотелът не е негов, той само плаща сметката за стаята!

Традициите по нашите географски ширини също насърчават явлението. Рушветът е издигнат на пиедестал и всеки знае, че за да се задвижи административната машина, е необходимо „да дадеш”. Не че по света няма корупция, но тя е станала привилегия само на големите политици и за много пари. В България го караме на принципа на ситната секира – от най-големият политик, до катаджията, който пита „И ся кво прайм?”. Нещо като национален спорт!

И друго ме е изумявало – голямата част от даващите протестират срещу корупцията, но застанали от другата страна, гледат с дружелюбно и очакващо око на нея! Явно да получаваш е много по-готино отколкото да даваш! И защо все пак? Първата причина е, че цялата българска администрация е политизирана. Преди всички парламентарни и местни избори партийни членове и симпатизанти развяват едни автобиографии, правят се едни списъци, договарят се едни постове, с нокти и зъби се търси пост за човека, а не човек за поста. В резултат на всеки четири години голяма част от администрацията се подменя – тоест тези, които не са „наши хора” /да си „наш човек” е най-голямото благо на Територията/, или са неудобни и не слушат, се сменят с хора, които може и нищо да не разбират, но преданно ще гледат и изпълняват!

На ключовите постове почти винаги се слагат НЕКАДЪРНИЦИ – не искам да изглежда като обида, а като обективна констатация на уменията на спуснатите от политици началници. И тъй като всяка родна партия си има „черна каса”, на всеки един началник на по-ключова позиция, се спуска минимум план за изпълнение колко на месец трябва да отчита в тази каса. Естествено, човекът не може да ги отделя от заплатата си, така че ги отделя от рушветите. Успокоявайки съвестта си, ако я има, че е за доброто на партията, и най-вече с мантрата „Всички правят така.”. И тъй като не разбира почти нищо за работата, която трябва да изпълнява, се бавят преписки или умишлено се прибират, дават се безумни нареждания и общо взето, се организира пълен хаос.

Където корупцията процъфтява, защото дори някой да направи грешката да си върши работата съзнателно, при съзнателно отглежданата в България, а напоследък и в ЕС бюрокрация, е абсурдно нещо да мине без да се изсече половин гора за хартията за съгласуване и писане и без поне десет подписа на Сульо и Пульо.

Винаги ми се е искало да попитам различните и многобройни органи в България за борба с корупцията /тази борба винаги ми е приличала на пехливански борби – мазна, участниците се знаят, един път един е победител, друг път – друг, важното е публиката да има усещането за борба/, как така не забелязват едни кметове, министри, председатели на агенции, общински съветници, как така веднъж назначени или избрани, рЕзко вдигат жизненият си стандарт. Необяснимо! Загадъчно явление, което явно само на простия народ прави впечатление!!!

И още една причина – защо и съвестни и почтени хора също се замесват в корупция?

Това се прави съвсем умишлено, като администрацията се държи на мизерни заплати – много хора ще възразят, че заплатите са нормални. Но представете си, че сте например човек, отговарящ за обществените поръчки. Заплатата Ви е 600 лева, а през Вас минават интереси за няколко милиона лева. И виждате как тези поръчки се печелят от „нашите хора”, а на Вас Ви се разпорежда кой точно трябва да е победител. И подписали поредният договор за изпълнител с фирма на три дена, която няма капацитет задните си части с две ръце да намери, за няколкостотин хиляди лева, си тръгвате от работа и установявате, че са Ви спрели тока, защото не можете да си го платите с мизерната заплата, а в къщи Ви чака семейството и децата Ви? И на следващия ден някой Ви предлага 5-10 хиляди евро, само за да подпишете нещо, което е формално законно?!?

Е, кой е този величествен герой, който дълго време ще издържи за чест и слава /а то няма и такива, защото всички ще го нарекат „балък”/!
По мои наблюдения кога се разкрива корупцията? Най-вече когато назначеният или избран началник стане алчен и укрива доходи от партийната каса. Това е най-големият грях и провинение в политиката! И не се прощава! Следва наказателна акция, която трябва да е публична и унизителна – най-вече за да видят другите какво ги чака! Или се прави срещу политически противници, които са неудобни – осъден за корупция в БГ почти няма освен някой и друг катаджия за 50 лева!

Всички акции са по две причини, едната я посочих, а другата е у „материала” да се създаде усещането, че на някой някъде му пука за народа и има нЕква борба. И ЕС да види колко много се борим /то не че не ни знаят, всеки чуждестранен инвеститор може да издаде по няколко тома литература по темата/.

Така че – подкуп даден, подкуп – приет, а материалът стои в кататоничен унес и се радва на поредния „хванат”, с надеждата обаче един ден и той да бъде допуснат до яслата, на която се дават благата! И след това да спести за седем апартамента!

 

Автор: Елена Гунчева 

 

PS: Напишете вашия коментар за рубрика “Voices” и изпратете на имейл – xnewsbg@gmail.com, очакваме да чуем вашия глас. Това, което ви вълнува вас, ни касае и нас!

Оставете Коментар

Предишна публикация:
Засаждане
Хасковлии засадиха 200 акации в кампанията “Да залесим България”

Григор Димитров
Гришо ще участва на “Мастърс” 1000 в Мадрид

Затвори