Европейските избори през 2019 с рекорд при гласуването на младите хора

0

Най-голямо увеличение на участието има в групите под 25 г. и 25-29 г. като все повече хора вярват, че гласът им има значение. Състоянието на икономиката и околната среда са двата най-важни приоритета за гласоподавателите.

Високото участие на европейските изборите през 2019 г. се дължи на нарастване на участието на младите хора, според проучване на Евробарометър поръчано от Европейския парламент през юни.

Резултатите от проучването след изборите, което е едно от най-пълните публично достъпни количествени анализи след последните европейски избори, показва, че нарасналото участие в изборите се дължи най-вече на младото поколение в ЕС. По-конкретно, все повече млади граждани под 25 г. (+14 процентни пункта), както и групата от 25 до 39 г. (12 п. п.) гласуват в сравнение с предишните избори.

Общата избирателна активност на европейките избори беше 50.6%, най-високата от 1994 г. насам. 19 държави членки регистрираха покачване на избирателната активност спрямо 2014 г., най-вече Полша, Румъния, Испания, Австрия, Унгария и Германия, както и Словакия и Чехия, където избирателната активност е традиционно ниска. Същевременно избирателната активност се понижи само в 8 страни, но с по-малко от 3 процентни пункта.

„Значителното покачване на избирателната активност на европейските избори през месец май показва, че гражданите, най-вече младото поколение, оценяват демократичните си права и вярват, че Европейският съюз е по-силен, когато действа хармонично, за да отговори на техните тревоги“, отбеляза Давид Сасоли, председател на новоизбрания Парламент.

Брекзит също изигра роля, като 22% от респондентите споменават, че е имал влияние върху решението им да гласуват, поне „до някаква степен“.

Резултатите показват, че гласувалите в европейските избори през 2019 г. също са били мотивирани от по-силно чувство на гражданска отговорност, засилено усещане, че гласуването може да промени нещата, както и нараснала подкрепа на избирателите за ЕС. Проучването показва, че на средно европейско ниво икономиката и растежът (44%) , както и борбата с изменението на климата (37%) са основните фактори, които са накарали избирателите да гласуват. Други важни фактори са насърчаването на правата на човека и демокрацията (37%), начинът, по който ЕС трябва да работи в бъдеще (36%), и имиграцията (34%). Въпреки че най-важната тема беше икономиката в 16 държави членки, темата за борбата с климатичните изменения оглави класациите в 8 страни.

В България основните три фактора, мотивирали избирателите да гласуват на изборите за Европейски парламент през май 2019 г. са икономиката и растежът (44%), социалната защита на гражданите на ЕС (43%) и начинът, по който ЕС трябва да работи в бъдеще.

„На тези избори станахме свидетели на засилената активност на една по-млада, по-проевропейска и ангажирана група избиратели. Това засилва легитимността на Европейския парламент и оправомощава евродепутатите при одобрението на Европейската комисия и при търсенето на отговорност от нея в следващите пет години“, коментира Сасоли.

Повече от две трети от респондентите (68%) в ЕС28 смятат, че тяхната страна е извлякла полза от членството си в ЕС, което е най-високото общо ниво отчетено от 1983 г. насам.
В България повече от половината респонденти (57 %) смятат, че страната е спечелила от членството в ЕС. Повече от половината европейци (56%) са също съгласни, че гласът им се зачита в ЕС, което отговаря на увеличение със 7 процентни пункта от февруари-март 2019 г. насам, и е най-позитивният резултат за този индикатор от 2002 г.

По отношение на осведомеността в тазгодишните избори, 44% от респондентите имат спомен да са виждали или чували съобщение от Европейския парламент, което насърчава гражданите да гласуват. Процентът е най-висок сред респондентите, които всъщност са гласували на изборите (50%), но и 39% сред хората, които не са гласували, имат спомен да са виждали или чували елементи от кампанията на Парламента. Важно откритие от общественото допитване е, че засилването на избирателната активност се дължи все повече на граждани, които не винаги или традиционно не гласуват, като относителният дял на респондентите, които отбелязват, че „винаги гласуват“ се е понижил с 6 процентни пункта спрямо 2014 г.

Резултатите от общественото проучване доказват връзката между убеждението на гражданите, че гласът им се зачита и вярата, че участието им в европейските избори е от значение.

 

Проучването след европейските избори на Европейския парламент е проведено като проучване на общественото мнение на Евробарометър 91.5. 28,464 респонденти са били интервюирани на живо от Кантар за Европейския парламент във всички 28 държави членки на ЕС, сред населението на възраст над 15 години. Въпросите след изборите са филтрирани сред тези на възраст за гласуване 18+ (с изключение 16+ в Австрия и Малта, и 17+ в Гърция). Проучването на терен бе проведено между 7-26 юни 2019 г.

Оставете Коментар

Предишна публикация:
Шофьор на такси прекатури мантинела

Тир аварира, опашките продължават

Затвори