Данъчно облагане на дейността на социалните предприятия

0

Социалните предприятия се различават от традиционните бизнес начинания по много и различни начини, като главно те действат в полза на обществото. Ето и някои от техните предимства:

  • Социалните предприятия са по-склонни да внедряват иновации и да експериментират в сравнение с традиционните модели на бизнеса, тъй като те са предназначени да запълнят празнина в съществуващите услуги или продукти, които не могат или няма да бъдат предоставени от публичния и частния сектор;
  • Социалните предприятия могат да достигнат до социално изключени групи, като предоставят възможности за доброволен труд, обучения и заетост;
  • Социалните предприятия обикновено са създадени с цел запазване и реинвестиране на печалбите обратно в местната икономика. Първоначалният мотив на социалното предприятие не е печалба и то не изплаща дивиденти на инвеститорите си. Вместо това, целта му е да разрешава социални проблеми с продукти и услуги на достъпни цени или да предостави на хората в неравностойно положение или на маргинализирани лица собственост в бизнеса и по този начин им позволи да споделят печалбите си. Социалният бизнес изплаща обратно само първоначалната инвестиция и реинвестира печалбата си в иновации или в по-нататъшен растеж, който да подпомогне постигането на първоначално заложените социални цели.

Въпреки че социалният бизнес се отличава по своите иновативни цели, той остава старомоден що се отнася до своето управление – служителите в тази сфера са професионалисти, чиито заплати съответстват на възнагражденията на пазара на труда. Този вид предприятия може и невинаги да реализират печалба, но както и във всеки друг бизнес, и тук те трябва да не работят на загуба, за да могат да се самоиздържат. Социалното предприятие е устойчиво във всеки смисъл на думата: по отношение на влиянието върху околната среда, във въздействието си върху другите участници на пазара, както и що се отнася до своята финансова независимост. В това се състои и ключовата разлика между социалните предприятия и благотворителността или филантропията – щом веднъж възстанови първоначалната си инвестиция, социалният бизнес цели да бъде финансово независим, като с помощта на своята сигурност и независимост насочва усилията си към дългосрочно подобряване качеството на живота на хората в неравностойно положение.

По какъв начин данъчната система и данъците регламентират дейностите на социалното предприемачество и неговите печалби, може да се разбере, като се разгледа действието на различните данъци, които са част от българската данъчна система. Това са:

  • Корпоративен данък: корпоративен данък се дължи за печалбата, реализирана при осъществяване на стопанска дейност, както и от отдаване под наем на собствено движимо и/или недвижимо имущество, независимо от това дали стопанската дейност се извършва в България или в чужбина. Данъчната ставка е 10% върху печалбата за съответната данъчна година.
  • Данък върху разходите: той бива два вида: данък върху социалните разходи (например, за социалните разходи, направени от социалното предприятие в качеството му на работодател по отношение на неговите работници или служители) и данък върху представителните разходи. Данъчната ставка е 10% върху размера на социалните, съответно представителните разходи.
  • Данък при източника: Данък при източника е окончателен данък, който се отнася за реализираните доходи от осъществяването на т. нар. непряка стопанска дейност, т. е. когато социалното предприятие е обособено в отделно дружество и ЮЛНЦ получава дивиденти или ликвидационни дялове за участието си в него.
  • Данък добавена стойност: Задължението за начисляване на ДДС се отнася до лицата, които извършват независима икономическа дейност. Такава по смисъла на закона е всяка една дейност, която се осъществява редовно или по занятие от едно лице срещу възнаграждение. За такава дейност следователно би се считала дейността на социалните предприятия, независимо под каква правно-организационна форма съществуват те.

Какви данъчни облекчения могат да се ползват от социалните предприятия? Това са следните общи данъчни облекчения:

  • Когато социалното предприятие дарява стоки и/или услуги в полза на хора с увреждания, включително и за технически средства за тях, социално слаби лица, деца с увреждания или без родители, наркозависими лица за тяхното лечение, ЗКПО дава възможност за данъчни цели да се признаят счетоводните разходи за тези дарения в размер на 10% от счетоводната печалба (чл. 31 от ЗКПО);
  • ЗКПО предвижда специфично данъчно облекчение за работодатели, които наемат трайно безработни лица за повече от 12 последователни месеца;
  • Освобождаване от облагане с ДДС на определени сделки, независимо дали доставчикът им (ЮЛНЦ – социално предприятие) е регистриран по ДДС – т. нар. „освободени доставки”. Те са изчерпателно изброени в ЗДДС (чл. 38-50 от ЗДДС) и за тях е предвидено, че не се облагат с ДДС, ако са налице условията, посочени в закона за всеки конкретен случай. По отношение на социалните предприятия най-голямо значение биха имали следните категории освободени доставки: доставки, свързани със социални грижи и осигуряване, например предоставяне на социални услуги и помощи; доставки с нестопански характер, напр. когато ЮЛНЦ – социално предприятие организира прояви за набиране на средства за постигане на нестопанските си цели;
  • ЗИХУ и ЗНЗ предвиждат специфични преференции за работодатели на хора с увреждания, изразяващи се най-общо във възможността за получаване на средства от републиканския бюджет за покриване на процент от дължими социални и здравни осигуровки за наети хора с увреждания. Конкретните условия са посочени в чл. 26 от ЗИХУ и Раздел II на Глава 6 от ЗНЗ;
  • Освобождаване от заплащане на местен данък дарение за получените от ЮЛНЦ – социално предприятие дарения или предоставените от него на други лица. Това облекчение е предвидено в ЗМДТ и може да се ползва само ако ЮЛНЦ – социално предприятие е регистрирано в обществена полза;
  • ЗКПО дава възможност дължимият от специализираните и кооперации на хора с увреждания корпоративен данък да им бъде преотстъпен. Преотстъпването е допустимо, когато преотстъпеният данък се разходва изцяло за интеграция на хората с увреждания или за поддържане и разкриване на работни места за трудоустроени лица в следващите две години след годината, за която се ползва преотстъпването.

Какви права имат дарителите на социални предприятия на данъчни облекчения?

Ако социалното предприятие е част от ЮЛНЦ, регистрирано в обществена полза или регистрирано като лечебно заведение, или е специализирано предприятие или кооперация на хора с увреждания, вписани в регистъра при АХУ, неговите дарители могат да ползват следните облекчения:

  • За корпоративни дарители: признаване за данъчни цели на счетоводни разходи за дарения в размер на 10 на сто от счетоводната печалба;
  • За индивидуални дарители: признаване за данъчни цели до 5% от стойността на дарението.

Имат ли предимство социалните предприятия  при обществените поръчки?

Към момента ЗОП и ППЗОП не предвиждат специални правила за обявяването и възлагането на обществени поръчки, които общо да касаят социалните предприятия.

Единствено по отношение на специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания, които са членове на национално представителните организации на и за хора с увреждания, е предвидена една специфична процедура, при която те се явяват привилегировани спрямо всички останали потенциални кандидати (чл. 16в ЗОП). Тази хипотеза се отнася за случаите, в които предмет на поръчката е някоя от посочените в нарочен списък на Министерски съвет (списъкът е утвърден с Решение на МС 835 от 6 декември 2006 г.) или тя се изпълнява по програми за защита на заетостта на лица с увреждания. В този случай възложителят на поръчката е длъжен да запази за тези предприятия/кооперации правото да кандидатстват за възлагане на поръчката, при условие че те са в състояние да изпълнят най-малко 80 на сто от предмета на поръчката със собствено производство и ресурс или с подизпълнители, които също са специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания.

В бъдеще броят на социалните предприемачи в България със сигурност ще се увеличава, но за целта е необходимо да се получи по-лесен достъп до качествени образователни програми и платформи в сферата на социалното предприемачество,  да се увеличат възможностите за финансова подкрепа от страна на европейските програми и разбира се като се разширят данъчните преференции за социалните предприятия. По този начин ще се подпомогне решаването на голяма част от социалните проблеми, и в частност намаляване броя на безработните, както и неравностойното третиране на представителите от уязвимите групи.

 

Настоящият материал е изготвен в изпълнение на проект SOCIAL FORCES, реализиран с финансовата подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) чрез Програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Гърция – България 2014–2020 г.“

Сдружение „Съюз за възстановяване и развитие“ носи цялата отговорност за съдържанието на публикацията и при никакви обстоятелства не може да се приеме, че тя отразява официална позиция на Европейския съюз или на Министерството на регионалното развитие.

Оставете Коментар

Предишна публикация:
Цвета Караянчева на път за Евролистата
Кортежът на Цвета Караянчева катастрофира

Хасково отупаха Карнобат

Затвори