Все повече младежи отказват да заминават в чужбина

0

Младото поколение в България показва нарастваща европейска идентичност и заедно с това растящи признаци на национализъм. Това показва проучване на “Галъп интернешънъл.”

Намерението за емиграция не е толкова силно, както в предишни години, но отчуждението сред ромите, например, се задълбочава. Като че ли за пръв път страхът от социални несправедливости изпъква и това е още един симптом на преодоляване на известния индивидуализъм, който младото поколение в предишни периоди споделяше. Днешните млади са по-социални, може би по-прагматични, по-оптимистични, по-отдалечени от гражданска и политическа активност и все повече отлагащи напускането на родителския дом.

Сред страховете на младежта с 45% от споменавания изпъква социалната несправедливост. Сериозно е усещането за корупция – в 42% от отговорите, както и бедността – отново в 42%. Въобще, социалното сред младите хора започва да се уравновесява с господстващия в предходните години индивидуализъм. Това се доказва и от факта, че сред младото поколение социалните мрежи изместват телевизията като основен медиен канал.

Натискът за емиграция намалява. Ако през 2002 г. 14% казваха, че нямат намерение да емигрират, през 2014 г. делът е 47 на сто. През 2018 година обаче 61% от младежите са заявили, че нямат намерение да емигрират в чужбина. Решението за емиграция все по-малко се възприема като повратен момент и все повече като мобилност, улеснена от европейските програми за младежки пътувания.

Заедно с европейското чувство, може би расте и национализмът по проявление на патриотизъм и национализъм, българските младежи застават в челото на региона.

Расте декларативната привързаност към брака и двудетния модел, но в същото време статистиката показва, че бракът все повече се отлага, както и напускането на родителския дом.

Смартфоните, автомобилите и компютрите се смятат за задължително, независимо какъв жизнен стандарт имат младите хора.

За банална цел се смята също така – висшето образование (разбира се, с изключение на ромите). През 1987 г. 54% искаха висше образование, през 1995 г. – 62%, през 2002г. – 69%, през 2014 г. – 73%, а сега са 59%, т.е. тенденцията за ръст се пречупва. Младежите масово споделят разминавания в изискванията на пазара на труда и това, което получават в университета. Като водещ критерий за намиране на работа, изпъква късметът. А общо близо 60% са съгласни, че у нас е вероятно или по-скоро възможно оценките да се купуват.

Като цяло поколението е настроено по-оптимистично, като че ли по-прагматично, в същото време все по-дистанцирано от политиката и формите на гражданско участие. Минимални са желанията за участие в различни форми на активизъм.

Оставете Коментар

Предишна публикация:
Затвориха европейското въздушно пространство за Боинг 737 MAX

Кукери огласиха Южната приказка(фоторепортаж)

Затвори